Постинг
20.06.2011 00:05 -
Нещо не съм в крак с времето
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 4326 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2011 20:16

Прочетен: 4326 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 20.06.2011 20:16


Последните дни хората около мен хихикат и писукат от кеф, заради това, че част от фигурите на Паметника на Съветската армия са изрисувани като любими детски герои. Тази поп-арт инсталация очевидно за много хора е остроумна закачка с комунистите, представят си дърти гяволи цъкащи с език докато не им изхвръкнат протезите...
На мен обаче колкото и да ми се иска някак си не може да ми стане кеф. Подигравателно-младежкият творчески импулс си е разюздан кич, точно както демонстративната политическа обективизация на етоса на правото черво като гражданско-социална идентичност (супер Богданбогданово го рекох). Колкото едното има общо с човешките права, толкова другото има общо с политиката, историческата справедливост или пък с изкуството.
Едва ли някой повече от мен желае Паметника на Съветската армия да го няма. Все пак когато либералните демократи празнуват победата на тази армия като ден на Европа и начало на ново летоброене за свободата и демокрацията по света, за мен това е просто една от войните, които племето ми губи в дългата си история.
Нямам никаква милост към този паметник. Той представлява най-вулгарното поругаване на моята държава, националния ни идеал и паметта на предците. Обидно е, че изобщо е построен, а много по-обидно е, че още го има 20 години след възстановяването на българската независимост.
Този паметник е враг. Трябва да унищожаваш врага, защото иначе той унищожава теб. Нищо обаче не оправдава гаврата и унижението, дори над врага. Мерим своята цивилизованост и култура тъкмо в това.
Този паметник трябва да бъде премахнат. Дали ще бъде взривен, демонтиран тихомълком, претопен за скрап, преместен в руския парцел на централни гробища или поставен в двора на руското посолство за мен няма никакво значение. Трябва ДА ГО НЯМА. Не да го има поруган, а ДА ГО НЯМА.
Лигавенето с паметника не е част от решението. Струва ми се, че то по-скоро е част от обяснението защо 20 години след промените паметникът е все още възможен.
На мен обаче колкото и да ми се иска някак си не може да ми стане кеф. Подигравателно-младежкият творчески импулс си е разюздан кич, точно както демонстративната политическа обективизация на етоса на правото черво като гражданско-социална идентичност (супер Богданбогданово го рекох). Колкото едното има общо с човешките права, толкова другото има общо с политиката, историческата справедливост или пък с изкуството.
Едва ли някой повече от мен желае Паметника на Съветската армия да го няма. Все пак когато либералните демократи празнуват победата на тази армия като ден на Европа и начало на ново летоброене за свободата и демокрацията по света, за мен това е просто една от войните, които племето ми губи в дългата си история.
Нямам никаква милост към този паметник. Той представлява най-вулгарното поругаване на моята държава, националния ни идеал и паметта на предците. Обидно е, че изобщо е построен, а много по-обидно е, че още го има 20 години след възстановяването на българската независимост.
Този паметник е враг. Трябва да унищожаваш врага, защото иначе той унищожава теб. Нищо обаче не оправдава гаврата и унижението, дори над врага. Мерим своята цивилизованост и култура тъкмо в това.
Този паметник трябва да бъде премахнат. Дали ще бъде взривен, демонтиран тихомълком, претопен за скрап, преместен в руския парцел на централни гробища или поставен в двора на руското посолство за мен няма никакво значение. Трябва ДА ГО НЯМА. Не да го има поруган, а ДА ГО НЯМА.
Лигавенето с паметника не е част от решението. Струва ми се, че то по-скоро е част от обяснението защо 20 години след промените паметникът е все още възможен.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Страницата ми във Facebook
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони