Вместо лансиране на ново поколение, което да освежи пагубния образ на сините като скучни и предвидими, но за сметка на това крадливи киселяци от прехода, СДС  направиха точно обратното: засилиха този образ чрез ексхумация на мухлясали и дълбоко компрометирани дейци от миналия век, при това напълно лишени от електорална тежест.  Художествено оформена политическа импотентност. 
 

Вместо да тръгнат гладко и силно към избори, Сините тръгнаха със скандали, ритници под масата и обяснения пред медиите за процедурите и кой крив - кой прав.
Да направиш собствените си хора на маймуни, да ги лишиш от национална кампания и да превърнеш гласуването в нещо като попълване на Бинго-талон - с различни номера в различните бюлетини за различните общини...Няма как подобно съчетание на инфантилност и селяндурски тарикатлък да не катастрофира. Различните номера на бюлетините не затрудниха хората, те могат да запомнят две числа. Самият факт на явяване в различни комбинации отврати избирателите.

Сините не просто не участваха в президентските избори, това неучастие ги закопаваше все повече и повече и ги дърпаше към дъното. Вместо да печелят доверие, то се рушеше с всеки следващ ден.  Показателно е, че няма областен град, в който певецът на мръсни песни Светльо Витков да не е взел два пъти повече от Румен Христов! Това важи с пълна сила за областите, в които силната синя партия е СДС. Идиотщината с „голямото обединение” на Софиянски, Бакърджиев, Дилов-син  и Мартин Димитров  беше отхвърлена единодушно от всички сини хора.  Нещо повече, резултатът показва, че в София, където ДСБ има превес, много хора все пак са проявили лоялност и дисциплина, стиснали са зъби и са подкрепили Христов.
Синята коалиция не е идеална, но е работеща и смислена формула, която успя да се превърне в най-малко общо кратно на разумни хора и в двете партии. Затова нейното разбиване беше наказано единодушно от хората и в двете партии.

Това политическо лято премина изцяло под знака на президентските избори. В президентската кампания се очертаха основните играчи - А-групата в политиката и това естествено се пренесе и върху кандидатите в местните избори. Сините не участваха в президентската кампания, което за първи път от 1989 ги направи предварително обречен, маргинален играч, страничен зрител на битката. Сещате ли се говорилнята на малките партии с налудни лидери, които говорят бързо и несвързано в дадените им по закон 2 минути за обръщение.  Докато те сричат на телевизора, драгият зрител си пие ракията и се плеска по челото: „Боже, откъде се взеха толкова много идиоти – мераклии за власт!?”.  Ето в тази роля изпадна "традиционната десница", заради ловкия ход на Мартин Димитров.

Кандидатирането на Софиянски срещу Прошков в София, принизи и смали битката на сините. Вместо участие в А-групата на национално политическо състезание, десните бяха сведени до втръсналия на всички вътрешен спор "стари срещу нови лица". В тази малка и жалка битка, старото претърпя тотален крах. Прошков размаза Софиянски с 10:1 Очаквано, но напълно излишно. Препъване в подпухнал труп на куче на тъмна софийска улица. Неприятно преживяване, от което никой не спечели, а всички изгубиха.

Когато си в армията и имаш дълг да пазиш Родината и да се бориш срещу нейните врагове, умишленото самонараняване е военно престъпление, предателство, което помага на противника. 
ДСБ и СДС имат дълг и задължение към десните хора. Закриването на в-к СЕДЕМ и разбиването на Синята коалиция бяха актове на умишлено самонараняване.

(следва)