Какво толкова like-вате?  Много like, много нещо... Това фейсбукът наистина е малоумна работа. Сравнително смислена някога общност мързливо се смива до забравен бидон с миналогодишно зеле.  Не е особена чест да те like-нат между любовния тъпоъгълник Веско Маринов - Цветанка М. - д-р Хр. Стоичков, едипово-битовия  суинг на Атака, гражданските фойерверки срещу новите тенденции в пазарния академизъм, шистов газ, песни, танци, нешистов газ  и призиви да качиш някаква блудкава сантименталия  в статуса си ако поне веднъж си имал сестра. И народът лайква ли лайква. Кое му е за лайкване като всичко е изтекло в канала, та си е окупирало алмата матерна? 

Не се опиянявайте, че има гражданско общество, че Фейсбук е неговата агора, а вий сте фалангата на демокрацията. Не сте. Вий сте малка маргинална затворена в себе си групичка загубили връзка с кораба майка, които се лайкват в кръг, изолирани от живия живот.  Как го разбрах ли? Вижте  с колко ФБ "приятели" имате по повече от 40 общи приятели. Вижте колко приятели имате, които имат 120 приятели, от които 60 са общи с вашите... схванахте ли основната идея?

Не си въобразявайте, че във фейсбук "гражданското начало" и "десните" хора доминират. Бате Бойко и тук владее силата. Когато премиерът напише в профила си "Честит празник!" го лайкват 4-6 хиляди души, а страницата му е лайкната от 185 960 души. http://www.facebook.com/#!/pages/Boiko-Borisov/29880861985

Киснете в това блато, четете си взаимно глупостите, лайквате се в кръг и при всеки пълен оборот се възторгвате "Има надежда, Гражданското общество е живо!" Имаше една случка от Мечо Пух, където Пух обиколи 6-те елички, към него се присъедини Прасчо, направиха още един кръг и гледаха средите.
— Следите! — каза Пух. — Трето животно се е присъединило към другите две!
— Пух — изквича Прасчо, — да не би да е трета Невестулка?!
— Не — каза Пух, — защото тези следи са различни. Това са или Две Невестулки и друго животно, или Две други Животни и една Невестулка.

Не са невестулки, а сте си вие, Пухове! И слава богу, че Фейсбук не е истински свят, a само въображаем, защото не го владеете дори виртуално. Владеят го тези, които владеят и offline-то на народа. Онези с по 185 960 приятели.(templar did not like this)

И така, аз изстенах, че не знам решението и вие го лайкнахте.
Сега ще ви кажа, че категорично, еднозначно и безапелационно знам кое не е решението. То не е като да знаеш решението, но все пак е повече от нищо. Ще ви го кажа, макар, че няма да го лайкнете.

Решението не е:

1. Хейтърско поведение и говорене: Мразим всичко и всички . Мразим правителството, мразим Йорданка Христова, Лили Иванова, Христо Стоичков и брат му Цанко Стоичков, Църквата, Веско Маринов, и жена му, група Любе, бюджета на НЗОК, Меркел, Сейиф-ал-Ислам, ислямистите, военните, жирафите, атомната енергия, национализма, интернационализма, учените от БАН, неучените от БАНкя, пожарникарите, вестникарите... 

Хейтването излъчва феромони на лузерщинА (нещо като българщинА, само че по-интелектуална, някак с претенции. Лютеница, ама без лук). Омразата може да бъде сила, но мрънкането и критикарщината винаги са слабост (като настоящия хейтърски пост... не си мислете, че съм паднал в собствения си капан..нарочно е)

2. Конспиративно-зилотско поведение и говорене, параноя и шпиономания: Хората се делят на ченгета и неченгета, въпрос на престиж е да познаваш агентурните псевдоними на всички ченгета, извадени някога от Комисията и да ги използваш, колчем говориш за тях. Така крепне перверзното чувство за общност на посветените, които си говорят кодирано. Ти казваш "Както казва агент Телериг..." и тримата ти читатели -  лайкъри, които представляват останалата част от четиримата, които се вълнуват от агент Телериг, разбират кодираното ти послание и се възторгват, гледайки с презрение към невежите парии, които нехаят за агент Телериг. Висш ерзац-политически пилотаж е освен да знаеш ченгетата и псевдонимите, да помниш кой от коя комисия е изваден (Андреев / Кацунов) Ако някой, когото ни се ще да хейтваме (и да си лайкваме хейтвенето)  случайно не е агент (досието му е унищожено от ген. Владо Тодоров и ген. Нанка Серкеджиева), то той е олигарх. Единственият по-висш авторитет от комисията е Уикилийкс с грами от американското посолство в София. Освен това има световен заговор за унищожение на автентичната десница:


"Лубянка. Голям черно-бял портрет на Железния Феликс, под него изтъркано бюро с неугледна месингова табела с ецнат инвентарен номер "КГБ ГОСТ 2348". На въртящ се стол с чугунени крака, тапициран с плат "Десислава", производство на завод Ямболен (второ направление от 1974г.) нервно се върти Медведев с разкопчан мундир, пуши Махорка качак и тежко въздъхва:
- Черт побери!
Над него се надвесва Путин, върху масленозелената му рубашка блести орден "Стара планина". От четвъртита командирска сумка вади карта на Балканите. Медведев гледа картата известно време, посяга към кутията за моливи "Карандаш", после се спира, гледа още малко, след това бързо изважда синьо-червен двуцветен молив "Школьник" с мек графит, с рязко движение огражда с червен цвят Мирково и Перущица и извиква:
- Владимир Владимирович! Традиционную право в Болгарий надо уничтожить!
- Так точно, товарищ премьер-министр. Путин се завърта на токове и стъпките му потъват в мекия червен килим на дългия мраморен коридор. От радиоточката глухо гъгне припева на червеноармейския марш "Защитниците на Москва" в изпълнение на Държавния академичен ансамбъл на въоръжените сили на Руската федерация.


3. Псевдо-гражданско квази-политическо говорене и поведение. Теми - фетиши, заместващи политиката.
Паметникът на Съветската армия не е политически проблем, а купчина камък и бронз. Политическият проблем е омертата от кръглата маса, която направи възможно просъществуването му до днес. Борете се срещу нея. Ако човек се бори срещу подредени един върху друг камъни, той не е политик, нито гражданин. В най-добрия случай е мила гротеска от Сервантес, ефемизъм за идиот.

АЕЦ Белене е фетиш. Шистовият газ, и руският газ, и Натура 2000 са фетиши. Както някога фетиш беше петолъчката на Партийния дом. Сами по себе си тези фетиши не са политика. Няма как някой да се вдъхнови по тези теми. И концерти да правите, и инсталации, и пърформанси, и да се вържете за релсите,  и да се запалите пред партийния дом, пак ще си останете едни и същи 200 души, които си лайкват фетишите в кръг. Други няма да дойдат. Не защото са тъпи (другите), а защото не им предлагате политика, а ерзац. 
Фетишите са симптоми. Политиката е причинно-следствена. Политически проблем е не купчината киреч, а хроничната 70-годишна липсата на воля и гръбнак у българския държавен елит да има държавно достойнство. Дали ще качи втора звезда "герой на НРБ" на Брежнев или ще направи Уорлик почетен доктор на СУ, дали ще лиже стълбите на паметника на СА или свенливо ще отмени решението за улица "Богдан Филов", все едно.
Ако през поне 6 месеца от общо 22-те години имаше Политика, паметника на Съветската армия нямаше как да го има днес.
И понеже ерзаца не е точно политика, извиняваме тази разлика с "гражданското начало". Гражданското таквоз е нещо като политика, на която е позволено да е по-наивна, недомислена, емоционално - импулсивна. Ако политик се кокорчи, писука и ръкомаха е идиот. Ако жена - активист го прави, това е в реда на нещата. Гражданите са такива! Неврастенията е белег за обществена зрялост. "Гражданската активност" се съотнася към политиката, така както "квантовата медицина" към медицината.

4. Лицемерна историчност.  В Лондон има един изискан суперелитарен джентълменски клуб "Reform", в който за да те приемат, освен препоръки, тайно гласуване с бели и черни гуди и прочие салтанати, трябва да подадеш саморъчно написана декларация, че "Ако бих живял през 1832г. бих подкрепил закона "The Reform Act" (с който се променя изборното законодателство). 
Малко след основаването на ДСБ, когато се заговори за евентуално взаимодействие с други партии,  в официален документ изникна гениалното изискване към тях "Да споделят оценката ни за управлението на ОДС (1997-2001)". Безмислено е. Не може. Защо ли? Защото.
Десницата не събра кураж да даде историческа оценка на времето преди 9.9.1944, стана безучастен съучастник в утвърждаването на левичарските поствоенни парадигми, стана престъпен съучастник в мимикрията на Народната република в Република, отказа се от моралния завет на поколението - антипод на комунизма (Бог, Цар, Отечество). Точно както покойният армейски генерал Джуров се оправда, че "такова беше времето", така и десницата оправда услужливата си амнезия с победилите идеи на либералната демокрация, в която социализмът е легитимен ляв крак на социума. Склонен съм да приема тези оправдания. Но тогава да не бъдем толкова исторически педантични към последните 15-тина години. Защото или четем историята, или правим realpolitik.

5. Комплицирано-софистицирано заклинателно етикетиране. Вместо просто да назоваваме нещата с истинските им имена на разбгираем разговорен изик, измисляме причудлив мисловно-вербален конструкт, с който да им поставим етикет, действащ едновременно и против уруки. Например "Моделът "Софиянски- Борисов",   "репресивния апарат на тоталитарния режим", "абдикирането от реформаторския дневен ред", МОЧА.  Така се създава един затворен вътрешен жаргон,  нов език, който изглежда налуден на всеки периферен зрител.  Не е ли по-лесно да се каже, че в общината управляващите назначават хора от опозицията  в бордовете, срещу което опозицията си мълчи за далаверите. Заклинателните етикети са безмислени като тезиси на юлския пленум. Помните ли "за качествено нов растеж" ?


Може би за да се стигне до решение, трябва някой политически субект

а) да предложи истинска политика, визия за бъдещето, позитивно послание и начертан път за неговото осъществяване, кауза, която да си заслужава усилията и която да ни кара да изпитаме нужда се бъдем заедно в името на висша цел.

и

б) да изостави горните 5 губещи, безкрайно изтъркани, досадни и лишени от всяка привлекателност похвати