Все по-често ме мързи да пиша дълги текстове. Или иначе казано всед по-рядко си мисля, че има надпрагов смисъл да пиша дълги текстове.
Кратките послания икономисват калории.
Ама нали съм консерва (свинско желирано с моркови), twitter ми идва авангардно. И затова ще ви поднасям twit-ове в тази допотопна платформа от ранното Възраждане.
Например:

Да защитаваш каноничните основи на Православието в разговор за Църквата е точно толкова  болезнено, колкото да защитаваш Иван Костов в разговор за политика. И в двата случая навалицата ще те нарита и подиграе.  Но пък  ще бъдеш прав. И в двата случая.