Conservative :: Крачка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.01.2013 16:16 - Крачка

Автор: templar Категория: Политика

Прочетен: 11068 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.01.2013 12:08

Отдавна не съм си позволявал да коментирам вътрешна политика. Главната причина е, че не виждах нищо оптимистично, а само лоши неща. Дори и тези лоши неща бяха някак малки, дребнави, ниски топки, гнусотия или пък тарикатлъци, които не си струват чаткането по клавишите.
Затова в редките случаи, в които надвивах песимистичната меланхолия, го правех заради интересни събития в международното положение.

Днес се случи нещо, което отдавна се надявах да стане в една или друга форма.
ДСБ подписа единна платформа с "Единство". Единство събира смислените хора в бившето пост-десебарско СДС, онези, които научиха политическите си уроци и които водят след себе си някакво политическо доверие и представителство в Европейския парламент, Народното събрание и 100-тина общини.
В кампанията за Евроизборите през 2009 обиколих два пъти България и видях с очите си облекчението на своите, че сме заедно, че виждат Надежда до Костов, а не на различни страници във вестника. Днес си спомних за срещите през май 2009 в Стралджа, Елхово, Калояново, Брегово... Заради хората, които срещнах тогава, никога не съм смятал Синята коалиция за предизборна фасада, а напротив, за недостатъчна, недовършена работа по възстановяването на смисленото синьо.

С очите си съм виждал разочарованието на европейските политици към факта на разделението на десницата и пренебрежението им към напъните да покажем кой е по-автентичен и влиятелен. С ушите си съм чувал какво казват в Брюксел, Лондон и Варшава на българските десни: "Вие помежду си не можете да се обедините, а критикувате другите. "

Това отношение ме потопи в песимизъм и усещане за безпътица, въпреки тъпанарското бодрячество и ураджийските заклинания по събранията, на които в един момент престанах да ходя.

Още не съм наивен оптимист, вече не съм възторжен идеалист. Позволявам си обаче да споделя, че днес се чувствам политически представен повече от вчера.

Смятам, че няма нищо по-естествено от това, хората, които формулираха каузата за нормална България и които къде по-добре, къде по-неуспешно, реално осъществиха тази кауза, да бъдат заедно в политиката.

Има някакъв брой хора в България, които като мен са расисти по отношение на БСП, на всяко участие на комунистите във властта.

Има хора, които са противници на БСП, но по естетически, културни, генеалогични, ценностни, данъчно-процесуални и ред други причини не мога да приемат ГЕРБ да бъде единствен вариант да_не_ни_управява_Станишев.

Има хора, за които участие в правителство на Сергей Дмитриевич Станишев е тежък политически грях, който не може да се измие просто със закичване на дясна значка и заявяване на добри намерения.

Става все по-вероятно тези хора да имат за кого да гласуват.
Много съм писал, че няма нищо по-тъпо и маргинално от това да занимаваш избирателите със своите преговори, процедури, коалиции, с технологията по която ще се явиш на избори. Винаги съм бил гръмогласен противник на коалирането с партии от 1 човек, само за асортимент, заради нечии три букви. Политическите битовизми обиждат интелекта на хората. Не това е смисълът в политиката. Смисълът е правнето на политика и говоренето за политика. Трайното обединение днес отговаря на глупавите въпроси. Очаквам от днес да се говори за политика.

Аз на свой ред ще коментирам тук, ако някой има интерес, да бъде добре дошъл.

Мисля, че Единната платформа, подписана днес между Надежда Нейнски и Иван Костов заслужава да бъде подкрепена и ще се опитам да бъда полезен.