Защото там са хората, които запалиха у мен интерес към политиката. През годините бях в екип с  Вили Лилков, Велислав Величков, Екатерина Михайлова, Евдокия Манева, Светослав Малинов. И днес не съжалявам. На инициативната среща на ДСБ във ВИАС бях с камуфлаж под якето, защото бях избягал от казармата. 
ДСБ е партията, която много ми е късала нервите и продължава да го прави. Нерядко тя става причина да изричам думи, за които жена ми трябва търпеливо да обяснява на децата, че това не е стихотворение за 8 март, а от онези думички, които татко крещи в колата, за които трябва да забравяме веднага. 
Толкова критичен и лют съм към ДСБ, точно защото го имам за свое. Пука ми. Това е моето политическо семейство. Общността на ДСБ е моята общност. С която се карам, споря и блъскам врати, но при която се връщам, когато кръвното отново влезе в норма.  

На всички избори без изключение от 2004г, досега социолозите пророкуват, че ДСБ няма да прескочи бариерата, няма да влезне... И на всички избори без изключение ДСБ влиза.  Мисля, че ще влезе и сега.

Защо?
Защото има своето политическо тяло от искрени поддръжници, които са мотивирани и лоялни. Няма причина да мисля, че точно този път те ще изчезнат. 

Има и още. Когато нещата вървят към светли хоризонти, да участваш в триумфалния марш е въпрос на престиж. 
Когато обаче времето е тежко, да останеш при  своите е въпрос на чест. А честта е единственото нещо, което никоя сила на света не може да ти отнеме, освен ти самият. Но това са "офицерски мантри" и са за друга тема. 

- ДСБ нямало да управлява. Не няма. 

- От ДСБ нищо нямало да зависи. Ами зависи дали ще зависи. Ако онези, които ще правят правителство усещат натиск от ДСБ и бъдат принудени да прилагат политически решения на ДСБ, това ще бъде полезно за всички в България, вкл. за тези, които мразят ДСБ. Те щяха днес да живеят по-добре, ако през 2010 Борисов беше чул Костов, вместо духа на Тодор Живков. 

Снощи късно се прибирах от Габрово към София и в Севлиево минах по бул. "Д-р Атанас Москов". Неговият внук д-р Петър Москов е водач на ДСБ в Русенската листа. 
Във Варна води Радан Кънев. Дядо му е строил Аспаруховия мост и пристанище Варна, а прадядо му е командвал батарея при Одрин и е бил подпредседател на Народното събрание (това по време на "фашисткото робство" :) )
Дясното има биография и история, която я пише по табелките на улиците.
Затова в ДСБ. 




- ДСБ било стари лица, които оцеляват. Водачи на листите на ДСБ в страната:
Монтана - Росица Рачева
Варна - Радан Кънев
Русе - Петър Москов
Сливен - Димитър Сяров
Хасково - Деница Сачева
Плевен - Георги Караджов
Силистра - Неделчо Жейнов
Добрич - Евгени Чобанов

Бръкнете в Goggle и ги намерете! Старост - нерадост... ?

А защо с Костов? 
Защото ако има справедливост на този свят, някой ден когато си пътувам от София за Габрово ще минавам по бул. Иван Костов. 
Днес много хора потриват доволно ръце и за пореден път пророкуват "края на Командира".  Прецакахме го...сготвихме го... този път...излязохме по-умни и по-хитри...
Имат пълното право да го кажат. Но не на 13 май, а чак в първия ден от 24-тата година на парламентарната си кариера. Нито ден по-рано. Дотогава и срещу него да тичат, не могат да го стигнат. 

Има и друга причина. По-проста. При Костов българите живееха по-добре, отколкото днес. 

И накрая. Изключително горд съм, че ДСБ е в коалиция с Българския демократически форум. За мен това не е символична партия, а е партия - символ. Тя е единствената партия с приемственост от старата десница. В периода между двете войни, младите хора в България се делят на Легионери и Ремсисти.  Истинското име на антикомунизма преди 9 септември е Легион. Днес БДФ по един напълно съвременен, цивилизован и европейски начин защитава просветения патриотизъм в политиката. Ако тези избори освен "оцеляване" на ДСБ донесат и вкарване на част от идеите на БДФ в парламентарната зала, политиката ще се промени качествено.