Conservative :: Костовизъм-3 (You'll Never Walk Alone)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2013 17:47 - Костовизъм-3 (You'll Never Walk Alone)

Автор: templar Категория: Политика

Прочетен: 17789 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.05.2013 00:14

Откакто съм пълнолетен и гласувам до 13 май. т.г. единствен политически представител и лидер ми е бил Иван Йорданов Костов от Драгалевци.

Гордея се, и се фукам най-безсрамно, че съм първият публичен говорител, въвел термина „Костовизъм”.
Случи се на 19 февруари 2003г. на една среща с Васко Кръпката и Иво Беров. Тогава бях секретар на СДС – София, опозиция на статуквото в партията. Иван Костов пък беше черната овца на дясното, мълчеше си в Драгалевци, подал оставка след изборната загуба от 2001. На Раковски 134 проветряваха, отваряха и затваряха прозорците и се оправдаваха с Иван Костов. Май още го правят.

И така, как го е разказал покойният приятел, журналистът Любо Данчев:

19 феврари 2003
СДС щяло да го бъде
200 ястреби-костовисти
на среща с Иво Беров, Васко Кръпката и духа на Гошо Минчев
...

Борис Станимиров – областен секратар на СДС- София представи гостите:
- Всички познаваме журналиста Иво Беров и музиканта Васко Кръпката – те не се нуждаят от представяне. Днес искам да представя седесарите Иво Беров и Васко Кръпката… В американския политологически жаргон републиканците се делят на ястреби и гълъби. Ние тук сме от ястребите в СДС...
...

- След като в началото се съгласихме, че сме ястреби, мисля че е крайно време да счупим още една звукова бариера и да произнесем гласно и отчетливо, че ние сме костовисти (залата избухна) . И нека никой не ни внушава, че това е нещо лошо. В най старата демокрация – Англия, в най-традиционната дясна партия – Консерваивната, твърдолинейните консерватори с гордост наричат себе си тачеристи. Няма нищо по - естествено от това, привържениците на политическия стил “Костов” да се наречем костовисти!

-

Малко след това ледът в Синята общност започна да се пропуква, костовистите се усетиха непредставени в СДС и започнаха брожения, довели до учредяването на ДСБ. Създаде се историческият вестник СЕДЕМ, а в него през юни 2003 публикувах и статията

Костовизмът

През 2009г. написах втора статия, в която коментирах политическия стил „Костов” и значението му за ДСБ.

Костовизъм-2

През всичките тези години съм имал не една или две критики към партийната политика, отделни неотговорени въпроси към управлението на държавата по негово време, няколко пъти (не повече от 5, но пък ги помня всичките) съм бил непримирим противник на изразена чрез него позиция на ДСБ. Костов беше силен и способен държавник, силен, но труден партиен лидер. Важно е да правим ясна разлика между двете, както и да отдадем безспорното предимство по важност на първото.

Бях, съм, а предполагам и ще си остана Костовист.

Ако прочета днес Костовизъм-2, почти нямам какво да добавя или махна.
Един от тежките проблеми на България е липсата на смислени, отговорни и решителни политици от висока класа. Костов изпъква сред всички смешковци не само заради личните си качества, а и заради тяхната немощ.
Както се пее в една песен на публиката на Левски:

Мъждукат и други тимчета разни,
Мъждукат, но Левски блести.
Опитват се с Левски да крачат
и крачат, но Левски лети...

Е, нещо такова е и с Костов.
Само че в същата песен се пее „Ние сме сини фенове милиони...” Пък ние вече не сме милиони, не сме дори стотици хиляди, а стотина хиляди и затова Костов реши да се оттегли и ние нямаше как да го спрем.

Щастлив съм, че имах честта и привилегията да познавам лично историческата личност, министър-председателя Иван Костов!

Благодарен съм му, че няколко пъти ми се е карал. Беше прав!

Благодарен съм му, че няколко пъти е казал добри думи за мен. Надявам се да ги оправдая!

Поласкан съм, че бях сред малцината, с които избра да сподели своя опит!

Има много политици в България, които са ми симпатични, но не бих ги последвал, просто защото ... се имам за поне толкова умен. Традиционното българско „кой, тоя ли бе?„ сработва, когато се наложи да застана в йерархията под тях.
Не е така с Костов. Неговият ум, дисциплина, яснота на визията респектира. Той излъчва авторитет на голям политик и те кара да се съгласяваш дори тогава, когато вътрешно се опъваш на нещо. И най-често в последствие се оказва прав. Получава му се. Трудно е за описание. Просто когато влезе в стаята и всички са наясно кой е лидера. Като казвам всички, имам предвид всички, вкл. действащи министър-председатели, президенти... Изпотяват им се дланите.

Браян Адамс в дуета с Павароти... от една страна е щастлив и доволен, пее си с дрезгавото гласче, докато онзи не си отвори гърлото и отнесе стадиона... Подобно е усещането да правиш политика редом с Иван Костов.Благодаря!

Ще завърша с последния абзац на предишната си статия:

Стилът „Костов” вече е идиом, част от понятийния апарат на българската политика. Независимо как точно ще се нарича и кой ще стои начело на българската десница след 10 години, в нея ще има хора, които ще се наричат костовисти без да е нужно да обясняват какво значи това.

You"ll never walk alone!