Смисълът на днешния "рожден ден на Светата Църква" дава отговор на всички наивни изказвания от сорта "вярвам в Бог, но не и в църквата", "човек може да се моли и сред дърветата и не са му нужни храмове и икони" или пък "В отношенията с Бог нямам нужда от посредник (а още по-малко от мазните попове..."

По-точно е да се каже, че Петдесетницата би дала  отговор на имащия умствен капацитет да се зададе въпроси...

Цитираните по-горе изявления са "Пауло Куелю" на днешната синкретично-хедонистична квази-вяра.  Чалга, породена от невежество, резултат от половинвековно промиване на мозъци с атеизъм + липса на родова традиция и небрежни пропуски в домашното възпитание.

Понятия като "Вселенска и Апостолска Църква" , "Никейски Символ на вярата" , "Литургия" и  "Причастие" са основата на християнската вяра. Ако някой няма понятие за тях, то той би могъл да бъде много добър човек, симпатичен колега, любезен съсед и социално-ангажиран общественик, но не би могъл да се нарече Християнин.

Това разбира се не означава, че онези пък, които разбират горните понятия имат осигурен билет за Рая... Защото принадлежността към Вселенската църква, съществуваща чрез апостолическата приемственост на епископата, установена от самия Бог, принадлежност осъществявана по единствения възможен начин : при-частяването* с Христовото тяло и кръв е абсолютно задължително, но недостатъчно условие...

Онова, което искам да кажа е, че принадлежността на българите към Християнската вяра не се определя от това дали са ходили на църковната сватба на един приятел, дали имат календарче - икона в портфейла и дали ходят на църква на Великден, а в много по-голяма степен от това дали празуват Петдесетница. Това е разликата между етнографското християнство  (поп Харитон,  черешово топче - Туркиа ке падне, българщина и покривки с народно мотивче с гледжосани солнички с чубрица с формата на цървулче, нали сме христиени, китка здравец зад ухото, синьо манисто против уроки и мазен курбан за избавление) и християнството като вяра в Христос - Спасителя...

Този текст вероятно ще всее гняв в душите на неколцина от и без това отбраните ми читатели. Целта е след като ядът премине, да породи и размисъл...

___
* Думата "Причастие" в разрез с масовото разбиране не идва от "пречиствам [душата от греховете / телесата на блондинката от токсините] a от "съ-причастност" към църквата като общност от вярващи. Идеята е, че само в цялото на църквата има спасение. Такова не може да има индивидуално, за отделния атомизиран и изваден пред скоби човек... Няма "Personal Jesus".