Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2007 09:12 - Петата стена - паметник на незнайния демократ
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 3212 Коментари: 3 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11.2007 13:31


"Да си представим, че сме в град, опасан с пет последователни крепостни стени. Армията на разложението вече е превзела четири от тях. Чалгата гърми вулгарно, стреля се, пликовете с подкупи сами влизат във външни и вътрешни джобове, децата се прехласват по престъпниците; пороят от лъжи и демагогия тече, изсичат се околните гори, измислят се проекти за милиарди, за грамадно крадене, телевизиите зоват "още една игра за пари, още една, още една, пари, пари, пари...". Смачканите хора гледат и безпомощно си казват: "Виж ти, от цялата работа какво излезе..." Ала петата стена е все още непревзета… нищо в този свят не е обречено, докато го отстоява макар и един човек. Всеки от нас може да бъде този човек.  Когато се посяга върху твоята душа, върху душата на детето ти, когато хората около теб вдигат ръце един по един, борбата ти не е само лична. Нищо, че се води в твоя дом. Такъв, какъвто си, трябва да те има, за да не потъне цялата духовност на твоя народ като "Титаник". Трябва да покажеш с поведението си - не с думи - на своето дете как се върви срещу течението. Да оцелееш вътрешно под грохота на циничния купон, в дома ти да звучи прекрасна музика, да не забравяш старомодната вежливост, да имаш свои културни и съвсем лични занимания, да презираш дебелащината и безпардонността..."
Димитър Коруджиев. Съпротивата на духа.


Подарявам този откъс от големия Коруджиев на големите морални победители в изборите. Те не са кметове и общински съветници. Те са обикновени хора, членове на секционни избирателни комисии, които 18-та поредна година намериха сили да станат в 5 сутринта, да отидат в кварталното училище и цял ден да ни посрещат с усмивка. Нашите "улични седесари" (от ДСБ), квартални дървени философи, госпожи с капели. Въпреки простащината, въпреки чалгата, въпреки купуването на гласове, въпреки мутрите, въпреки милиционерите, въпреки всенародното безумие и шаячната правда. Има няколко хиляди  неизвестни хора, които не забравиха откъде тръгнахме и закъде бяхме тръгнали...

За останалите, претенциозните, важните и себичните ще напомня:

Прези 18 г. в България имаше диктатура.. Нямаше свобода. Не можеше да кажеш какво мислиш, не можеше да отидеш на екскурзия, не можеше да получаваш писма от чужбина, не можеше да гледаш Формула 1 и Дискавъри. Не можеше да избираш какво да се случва с теб и семейството ти, с града ти, със страната ти. Избираха други - най-примитивните и прости хора, тинята на България, която на 09.09.1944 беше дошла на власт със сопи.От там тръгнахме

Поискахме да имаме свобода и право на избор. Да можем да гласуваме. Което си е свещенодействие. То е литургията на свободата, на всичко, което човешкият дух е постигнал за 2 хилядолетия. За там бяхме тръгнали.

Днес децата и внуците на онези примитиви от 09.09.1944г. - днешната тиня на България се опитват да ни убедят, че няма смисъл да се гласува. Има смисъл де, но ако вземеш някой лев. Да продадеш гласа си, с парите да се напиеш... или пък да гласуваш за онзи, който ти дава работа, че иначе... Или пък за този с джипа, който иначе ще те пребие.... а дори и да гласуваш за който ти сам прецениш, от дивия анадол ще се изсипят керваните от 1001 нощ и ще засипят твоя глас с нещо, което се пише: Hak ve Цzgьrlьkler Hareketi...  Ако и на това устоиш, то накрая онзи който смята гласовете ще задраска твоя глас и ще напише каквото му изнася. Ако се развикаш, че така не може, ще усили чалгата, ще раздаде тарелки с кебапчета на зяпачите и.... Там стигнахме.

А нашите никому неизвестни квартални демократи в комисиите намериха сили за N-ти пореден път да станат в 5 часа, да си облекат празнични дрехи, да отидат по тъмно до класните стаи и да се усмихват през целия ден. Още един ден, ограбен от децата им, за да го подарят на нас - специалните, претенциозните, разочарованите, заетите, мрънкащите... 

Световно неизвестните квартални демократи - съседът_отдолу и лелката_с_кученцето са нашата пета и последна крепостна стена. Наспроти всичката мутренско-циганска чалга те бяха отново хора на място. Анинимни паметници на една позабравена мечта... 

image





Гласувай:
1



1. анонимен - паметник
09.11.2007 09:10
Простете:
Анонимни хора на място на една позабравена мечта...

Май не само аз помня.
Благодаря!

IvHi
цитирай
2. анонимен - dsb
10.11.2007 14:14
Prosalzih se.Bravo.Strhotno si go napisal.
цитирай
3. raylight - Благодаря ти много
17.12.2008 22:27
за този комплимент, искрено ср разкаях за завистта си към постинга ти за Дед Мороз :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3794717
Постинги: 428
Коментари: 2648
Гласове: 10559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031