Помните ли го? Първият "демократичен лозунг" , който скандирахме. 15 ноември 1989г. - три дни преди онзи известният митинг пред храма. Беше нещо като предпремиера на българската демокрация. В онази част на площада, която е към Св. Синод се бяхме събрали няколко хиляди "неформали", екстремисти, лумпени и други подривни елементи и със запалени свещи скандирахме "Три дни Коледа! Три дни Коледа! Три дни Коледа!...

Не с мисъл, а с  инстинкт бяхме прозряли, че преди да поискаме Демокрация, Свобода, "Долу чл. 1" ... преди всичко това, трябва да се роди Доброто. Затова, когато забравиха клетката отворена, първото, което извикахме към небето беше "Три дни Коледа!"

От тази коледна акция си спомням и две мило наивни неща: другият лозунг, който скандирахме с вдигнати юмруци беше "В неделя - на митинга!" - там се разчу, че се готви голям митинг. Тогава нямаше дума "опозиционен", нямаше още и СДС, затова на плакатите, които разлепиха след два дни - в събота сутрин пишеше просто имена на известни хора, които щяха да присъстват... Кирил Маричков, Тодор Колев, Петър Берон... 
Там срещу 1 лев  (от онези с паметника Шипка) купих и първата "наша" значка - сребрист правоъгълник изрязан от капачка за буркан, на който беше щамповано релефно очертание на България. Тази революционна металопластика беше хваната върху парче трикольорна лента стреловидно изрязана в долния край. Закачаше се с карфица на ревера... пазя я при дядовите ордени.


Доброто, което ни бяха забранили... Коледа, която родовете ни бяха празнували под турско, в Народната република беше табу. Беше работен ден, най-работният от всички, ден за ударен труд. След работно време се организираха "открити" партийни събрания, на които се отчиташе година, петилетки... Вечерта като никога по телевизията се пускаха хитови филми, дори народа получаваше рядкото благо да пооплакне окото с някоя поразголена ненка...правеха всичко за да не се празнува раждането на Спасителя. за Коледа се говореше само във фолклорен контекст - като отживелица от времената на заблудите, ден в който "народа пеел за урожай" (парола, която издаваше религиозен празник) Трябваше цяла конспирация за да се изсулиш от мероприятията на учрежденията и по малките улички да отидеш до роднинския дом, в който се събира фамилията за да... пее за урожай, ама един по-особен урожай, който комунистите не го разбираха и затова се страхуваха от него...

Някъде тогава се роди и първата коледна песен... повтаряха я непрекъснато, по радиото, по телевизията, по улиците. Пускаха клипа и  всеки ден преди новините - трябваше да упорстваме, за да убедим самите себе си че ... днес не е сън...зимният вятър навън мълчи....

Тихо е,тихо е 
Навън сега вали снега ,
Зимният вятър навън мълчи. 

Коледа!Коледа!
Днес не е сън,днес не е сън,
Коледа свята си ти!...

Светло е,светло е,
Гори в нощта една звезда 
Точно над нас сега блести.

Има я ,има я, 
Има я надеждата в нашите души,
Коледа свята си ти, 

Господи,господи,
Нали ,нали,господи нали,
Ти си Господи ,доброто начало, 

Господи, колко звезди!
Времето сякаш бе спряло... 


Още по темата: Дядо Мраз няма

помня много добре - младите комсомолци от трудовите колективи редовно си устройваха новогодишните банкети на 25 декември! Основната идея е била да се разделят семействата навръх светлия християнски празник, да се изпонапият с колеги и колежки младежите и да забравят рода и традициите си.