През последните дни се вдигна шум около поредните опити на социал-либералната жакерия да смачка Френската гимназия. По въпроса писаха Радан, Верина, Нервната акула, svoboda64.както и вестник Дневник . Така че, аз се включвам с известно закъснение. Ще наваксам изоставането  с малко по-biasna strelba по темата ;)

Повечето хора от моята среда не се гордеят с университетите, които са завършили и нямат приятели от "следването". Компанията им е от гимназията. Класиците се фукат с пръстените си. Французите си ходят на гости из Европа. Защо? В българското образование имаше една бяла лястовица, която даваше и дава повод за гордост, дори и за завист. Въпреки комичната селскост на УНСС, СУ, ТУ, ХТИ и останалите "виши" недоразумения, България има своята безспорна "Бръшлянена лига" Така наречените "Елитни гимназии".

 

 Френската

Английската и тук  и тук

Немската

Испанската (конкретизирам: испански цръцливци :)

***
НПМГ

Класическата (НГДЕК)

СМГ и тук   и тук

***
Американски колеж в София - частно училище с големи традиции. Освен успех и знания се искат и доста много пари, така че базата за сравнение не е коректна. Но пък без него списъка на бръшлянената лига няма да е пълен :)

***
 22 СОУ (Втора мъжка) и много снимки тук

1 СОУ (Първа мъжка /софийска класическа) също и тук

позволявам си да добавя две непрофилирани училища, които обаче са носители на невероятна вековна традиция. учил съм в 22-ро (1986-1989) и твърдя, че тогава то беше всичко, което може да се изисква от едно училище. 7 по шестобалната!

За училищата извън София не се чувствам компетентен да говоря. Но веднага се сещам за Априловската гимназия в Габрово, Варненската френска, Ловешката езикова (майката:), Плевенската математическа...



Хората завършили тези училища са различни от останалите.  Те са подбрани с конкурс, след много много залягане над книгите, зубрене на теми и решаване на задачи. 

Първи филтър: Това са хора, израсли в семейства, за които огромна сума пари за частни уроци са инвестиция, която си струва всяко лишение. Хора, израсли в семейства, където книгата е на почит преди видеото, телевизора и мосвича.

Втори филтър: Това са хора, които  са приели една година от живота им да мине в  ходене 4 - 5 пъти седмично по разни мазета и холове, писане с бясна скорост на коляно или върху пригодени ниски масички, после до малките часове кълване на огромен учебен материал.  Съвсем между другото поддържане на отличен успех в "текущото" училище. Направили са го с ясното съзнание, че това е само началото. Т.е. това са хора с много силно желание да учат и воля да се борят.

Трети филтър:  Това са хора, подложили се на сериозния стрес на конкурсните изпити - 5 часа, които определят живота ти по-нататък.

Четвърти филтър: Това са хора, преминали през ада  "Подготве" ". Никой ученик от "обикновено" училище не е сънувал за какво става въпрос. Няма да се разпростирам много, но и не мога да не разкажа поне малко:

В престижното и наистина качествено 22 ЕСПУ аз бях отличник. Имах чат -пат по някоя петица, веднъж получих четворка по география, но за срока винаги беше 6... След цяла година бъхтене по уроци влязох във Френската 47-ми от 60 и пристъпих прага с добро самочувствие.  За първия срок от 10 диктовки получих... 9 двойки. Аз, който имах 2 четворки в цялата си история!

Влизаш в училище без да знаеш нито една дума френски. На края на годината трябва да го говориш свободно. Не вярвах, че може да стане. Бях учил десетина години английски и го владеех добре, но за една година...айде холан.

Влиза учителката и от вратата започва да говори нещо на френски. След малко всеки става и казва Je m"appelle ....и името си. После се взима първия урок. Непознатите думи се записват в тетрадка речник.  Това означава ВСИЧКИ думи. Прибираш се в къщи посърнал и уплашен. Сядаш и пишеш 50 думи по 5 реда. Това прави 12 страници и половина домашно. После започваш да сричаш урока. Когато приключваш, очите ти са зачервени, майка ти е сериозно разтревожена, а часът е 23:30.

На следващата сутрин учителят влиза и отново на френски пожелава да види домашните и да чуе урока. Започва се:  C"est Lili, elle joue avec sa pouppe... Един по един до един. Няма не искам, няма недей. Следващият урок има 70 непознати думи. Това значи 350 реда домашно и двойно зубрене....

В понеделника имаш диктовка. Седмица по-рано единствения френски, който си знаел е "Мерси", а днес ти диктуват и пишеш половин страница текст. И получаваш двойка, защото имаш 28 грешки. За тройка трябва да имаш  не повече от 12 грешки... Смазан си. Учил си по 6 часа всеки ден и накрая двойка. А думите се увеличават с 80 -100 всеки ден. И ако само веднъж не ги научиш, на следващия ден ще имаш да учиш двойно - т.е. 200. И отново ще имаш двойка. Тези около теб също са уплашени, но някои имат четворки, един -двама - петици, а ти ... опять двойка...  Времето престава да бъде фактор. Денонощието престава да бъде съставено от ден и нощ... Благословен да е по-големия ми братовчед, който ми подарява чисто нов Ларус с картинки от 1991 - дебел като автомобилна гума, с наглото заглавие Petit (малък) Larousse. Освен него, тържествено ми предава семейния сборник с диктовки на Въртигоров по който преди 8 години е учил той, а преди още 8 - големият му брат. Включваш касетофона на запис, четеш, и пишеш едновременно. После пускаш записа и пишеш... 22 грешки. Пишеш сгрешените думи по 5 реда... пускаш пак записа и пак пишеш... схванахте ли основната идея.

Допълнителен драматизъм внася "Лукановата зима" и режима на тока. Учиш като Паисии - с ръкавици, на свещ. Часове наред, нощ след нощ, десетки и стотици нощи. Когато в началото на втория срок учителката се смилява и ти пише три на релси, въпреки че имаш "само" 19 грешки, сълзите ти съвсем истински падат по листа. Е, не всеки е бил чак толкова тъп. Но аз от съвсем малък знаех да пиша на английски, и да си наложа нова щампа беше истински кошмар.

На края на годината правим пиеска - всеки има своята реплика, пеем песни и четем адаптирани за полу-идиоти книги от френския център. После учиш химията на френски, биологията на френски...само българския не го учиш на френски. Животът ни никога няма да бъде същия.

Френската ме научи на две от най-важните неща в живота ми:

- Култ към свободата. Прекрасна комбинация от либерален волтериански дух и строг, консервативен образователен подход.

- Да уча.  След "подгответо" вече нямаше материал, който да ми се опре. Учих генетики, биохимии, хиляди страници с латински имена на треви и гъби и минах през тях с онази лекота, с която Гаврош си подсвирква докато прави слалом между труповете... УНСС пък го завърших ех така, между другото, с високомерно презрение към всеки, който нарича това следване наука.

Тези две дамги върху главния си мозък - култът към свободата и способността да учат, огромната част от хората в България никога и никъде не ги получават. И затова не се научават да си поставят високи цели, не се научават, че четенето е като яденето,  не се научават на дисциплина, не се научават да бъдат свободни. С две думи, остават си роби. 
Не и възпитаниците на "бръшлянената лига". 
Не и преминалите през "подгответо"!

Затова филмът "Вчера" е култов за всеки, който може да го разбере. 
Затова всякакви причудливи училища се стараят да се нарекат "втора френска", "трета английска" и незнам още какви смешни имена.
Затова от целия ни випуск 99% бяха приети да следват по първо желание същата година , а останалите 2 - ма души - на следващата година.
Затова 70% от хората учиха в Европа и днес живеят там и нито един  не мие чинии и не бере ягоди. 

Днес услужливите макаренковци от министерството са си наумили, че могат да спретнат някаква апаратна хватчица и да удушат Френската, за да не им създава главоболия. 
Само че с гладките си комсомолски мозъци (и нито един кариес) не могат да проумеят срещу какво се изправят... жалко, че съборихме мавзолея, иначе щях да ги пратя да видят какво беше написал някой с грозен черен спрей върху снежнобелия му мрамор:

ICI ON DANSE! *

Министър Вълчев и чиновниците му не разбират.  Не разбират и останалите от нелепия екипаж на родния  Petit navire, който се държи все едно че n"avait jamais navigue" **...   Като не разбират, Калфин да им преведе. Ама и да им обясни какво значи и откъде идва този идиом.


* * *

Право на реплика по семейния кодекс (22.05.2008):

Жена ми прочете статията и каза "Хм, поспестил си най-гадните неща. Освен думите, трябваше всеки ден да преписваме урока по 5 пъти и да направим всички граматически упраженения в учебника писмено. Листовете с домашното всеки оставяше на ъгъла на бюрото на Ганева в началото на първия час. На втората родителска среща, Ганева развълнувано разказала на родителите, че забравила да ни поиска домашните в продължение на десетина дни, и когато се присетила и ни попитала няма ли да и дадем урока и упражненията, целия клас без изключение извадил от чантите последните 10 урока, заедно с упражненията към тях. Аз не помня случката, малко в стил "малкият Ленин" ми звучи, но Марина няма как да си я измисили.


______________________
* Ici on dance - (фр) "Тук ще се танцува" Написано е на стената на Бастилията, след превземането и на 14 юли 1789.
** (фр.) "малкото корабче, което никога не беше плавало". Популярна песничка във френските детски градини и подготвителен клас на 9ФЕГ

това за филтрите, както и "подгответо" - абсолютно си прав!
Само че, колко хора днес ще го разберат!
Няма как да стане, ако не се бил част от всичко това!
Аз бях ...

Очаквам Бясна стрелба-2! А сега ще отпечатам горното и ще го дам на дъщеря си (СМГ с пълно 6, след първия срок на двойки и три минус по математика!) и на внук си (който тази година е кандидат-гимназист и се е прицелил в НПМГ, но му се вижда нанагорно отсега). Да знае какво го чака!

готинка статия както винаги. Е - аз доста по-рано съм завършил 22-ра (не ходих в езикова и хич не исках СМГ и НПМГ, въпреки успехите ми от национални олимпиади - по онова време приемаха там и на базата на такива резултати) и имам приятели от 7-ма и т.н., та мисля че освен езиковите имаше навремето и няколко елитни гимназии. А в английската половината бяха парашутисти от ЦК и т.н. и ...

Лошото е, че факторите, които изброяваш за преди 100 години са точно така и са напълно забравени и игнорирани в нашата история.

На моменти, като пиша за онези години и разказваното ми от бабите ми (как Яворов и Славейков минавали покрай тях, контактите им с Панчо Владигеров и Димов ...) се усещам, че аудиторията ми (иначе свестни хора, обучени...) е като паднала от Марс. И някак си престанах да пиша за тези неща. Само при тебе усещам онзи респект към истинските строители на съвременна България - към онези българи и българки, които вкараха страната ни в Европа (с всичките трудности, наследени от изостаналата Отоманска провинция). Е - сега - за многото "интелектуалци" да излезат от Съветския начин на мислене ... просто не е така лесно и бързо. Дано някой ден просто се случи.

Актуалната, днешната "подредба" е в следният вид:

Немската
СМГ
НПМГ
Испанската
Френската
Английската

НГДЕК дори не си струва споменаването вече. Което е много жалко. Преди две години се влизаше дори с тройки - три, три и нещо. Между другото, на този адрес http://zabalachka.awardspace.com/balachka.php може да се направи опит за справка с баловете към 2005-та. С примерни четири четворки - две от удостоверението и две от изпитите - се влиза на много "елитни" места, според примерното класиране.

Колкото до усилията - абсолютно си прав. Но пък - струва си :))
Безценен е резултатът.

по-безсмислено четиво скоро не бях чел- според мен автора трябва да отиде да се прегледа. Проблема на бг образованието е точно в това- създава ужасяващи ИНТЕЛЕКТУАЛНИ тъпири, които съвсем очевидно не могат да правят смислен анализ. Нещо повече, в приказките им личи озлобление граничещо с нужда от усмирителна риза. Няколко цитатчета от четивото:
тъпите комунисти
лайнените си селски мозъци не могат да проумеят срещу какво се изправят

въобще родна класика

оправих си речника. Сега са макаренковци и гладкомозъчни комсомолци. Така май е по-добре :)

Върна ме към 1974/75 г. и към подгответо в Английската под тепетата. Като пишеш за филма Вчера, аз съм учил в тази сграда и нещата бяха горе-долу като във филма, нищо, че случката е от Ловешката английска. Освен всичко това, по мое време имаше и задължителен пансион, включително за пловдивчани...Последната "кадрова гимназия"...
Но, младият организъм може да понесе почти всичко, което не го убива!
Имал съм педагогическа практика по история във Френската при една госпожа/другарка Стефка Проданова...
Апропо, моята гимназия също чества 50 години от създаването си този петък!

... Бурни аплодисменти, преминаващи в овация. Доста добре си го описал. Може би е малко преекспонирано, а може би е съвсем точно:)

Особено важна е частта с безумните кинти за частни уроци, които родителите ни ръсеха на онези мизерни времена. Чак сега, като зрял човек със семеен бюджет, мога да го оценя!

Gan,

"Подреждането" е относително - Френската никога не е била "first" в предпочитанията на хората, най-малкото езикът няма стопанско приложение (ние с Темплар можем сме свидетели).

Но пък Френската имаше (и според мен още има) един дух на академична свобода, много добре представен от Темплара.

За резултата ще дам пример - завърших Френската с 5.24 (там мързелът се наказваше) и същата година получих на приемните изпити в СУ 5.88 и 5.75.
По история не съм взимал дори уроци, но за Мария Бенова трябва отделен постинг - благодарност да напиша:)

Аз смаият съм завършил Руската (133 СОУ) и там наистина учехме здравата. После следването в СУ ми беше песен...

Интересно четиво, но искам да кажа, че бъгарското образование има един голям дефект и той е - зубренето.Вярно че език без зубрене не се учи.Но дискусията, спора липсват в образователната ни система.Има урок трябва да се научи дословно, без да се поставят под съмнения тезите на авторите от научна гледна точка.Тук трябва да вземем пример от англосаксонката образователна система и специално от американската, където ученето е дискусия.

В "Бръшлянената лига" сте пропуснали ACS (American College of Sofia) - случайно или нарочно. Училите и учещите в него дечица, повярвайте ми, знаят на какво му се вика приемен изпит и за какъв бръшлян става дума, докато излязат от Колежа...

templar, сигурно защото си пристрастен не осъзнаваш, че описаното от теб е една илюзия.
В България, (както и в САЩ между другото) бръшлянените лиги са мит. Както някой по-горе е писал, 50% от учениците в тези гимназии бяха, и са, парашутисти. И от тези 70% работещи в Европа, за които пишеш, поне половината са "наши момчета". Повярвай ми, търсил съм работа в Европа, и знам за какво говоря.
Езиковите гимназии в България създаваха предимно зубрачи. С много бивши такива гимназисти съм учил заедно в САЩ и, повярвай ми, такива акценти като техните не съм чувал. Иначе да назубрят урок проблеми нямаха.

А с поста си, между другото, обиждаш всички които не са били в тези училища. Аз отказах да кандидатствам в Пловдивската английска (на родителите ми им трябваха около 10 години да ми го простят) и завърших в най-обикновена гимназия. Това обаче не ми попречи да следвам в САЩ и в Европа, в училища в които доста "бръшлянени" питомци едва преминаваха от семестър на семестър. Също така, не-"елитното" ми образование не ми попречи да работя в САЩ и в Европа. Е, в Европа (говоря за институциите на ЕС) е малко по-трудно, понеже първо трябва да се осигури работа за нашите хора, всички до ЕДИН питомци на "елитните" гимназии. А пък за т.н. "юпита" на Царо няма да споменавам - всички знаем къде са завършили и как са влезли там.

www.politicsbgstyle.blogspot.com

Никак не е относително, Хобит. Подреждането е по долен праг на бала за прием от предната година, и имам предвид онзи от 2005-та по чисто лични причини и наблюдения. Преки наблюдения. Съответното подреждане също помня оттогава. Все пак, има много нелицеприятни неща, които знам от първа ръка и бих могъл да кажа, но не го правя, нали? Духът на тази "академична свобода" е довел също така доста от питомците там до, меко казано, ужасяващи неща. Да, представен е добре този дух от Темплар, но не е казано всичко.

Апропо, съгласен съм с казаното от анонимен 13. Особено с вторият абзац. Всъщност да, и с първия също.

Много добре казано. А за ученето - точно така си беше, жив свидетел и потърпевш съм.
Между другото, и на мен Ганева също ми беше класна в подготве:)
@hobbit - пред Бенова поклон.

Не съм част от възпитаниците на подобни училища. И въпреки това, се отнасям с разбиране и симпатия към всички, които с гордост и приповдигнатост споделиха за преживяванията си в тях.
Дали трябва да има елитни училища? Да, според мен трябва да има. Най-малкото, заради аргументите (филтрите), изредени от templar.
Но дали с това се изчерпват образователните достатъчности. Категорично-не! Анонимен 13 е абсолютно прав.
Изобщо не става и въпрос за моето поколение, при което достъпът до елитно училище беше абсолютно забранен. (Много по-късно, във времето, започна допускането и на родови отломки на "неаристократични" , разбирай некомунистически фамилии). Нямаше никакво значение дали си умен и упорит. Ако ще и да си Айнщайн Всяка жаба трябваше да се съобразява с гьола, в който е родена.
Ама имаше и други гьолове. И тези, които се осмеляваха да стават невъзвръщенци, доста сполучливо се "наместваха" в чуждестранния гьол. Без дипломите от нашенските елитни училища. А със собствените си качества.

7. vkolev22 - страхотен пост!
21.05 16:52
Върна ме към 1974/75 г. и към подгответо в Английската под тепетата. Като пишеш за филма Вчера, аз съм учил в тази сграда и нещата бяха горе-долу като във филма, нищо, че случката е от Ловешката английска.
Малка поправка.
Историята от филма е от 1968 год, и е в Ловешката НЕМСКА гимназия. Е, малко е поукрасена, де.

Право на реплика по семейния кодекс (22.05.2008):

Жена ми прочете статията и каза "Хм, поспестил си най-гадните неща. Освен думите, трябваше всеки ден да преписваме урока по 5 пъти и да направим всички граматически упраженения в учебника писмено. Листовете с домашното всеки оставяше на ъгъла на бюрото на Ганева в началото на първия час. На втората родителска среща, Ганева развълнувано разказала на родителите, че забравила да ни поиска домашните в продължение на десетина дни, и когато се присетила и ни попитала няма ли да и дадем урока и упражненията, целия клас без изключение извадил от чантите последните 10 урока, заедно с упражненията към тях. Аз не помня случката, малко в стил "малкият Ленин" ми звучи, но Марина няма как да си я измисили.

* * *

Изобщо не смятам, че по някакъв начин обиждам хората, завършили "обикновени" гимназии. Съжалявам, че трябва да говоря баналности, но щом се налага:
Естествено, че има хиляди прекрасни хора, завършили махленски училища и станали утвърдени и успешни специалисти, гениални поети и революционери... но те са го постигнали заради собствените си усилия и талант, а не заради средата в училище.
Естествено, че и в най-забутаното селско школо, може да се намери някой учител, който свещенодейства в работата си и е способен да осветли пътя на учениците си.
Естествено, че и в българското висше образование, въпреки цялата му нелепост, мога да изредя няколко преподаватели, които са ми открехнали вратата към чудото "alma mater".

Не отричам тези неща, но те не са плод на тази статия. Тук говоря за общ дух, за общност, за зомбиране ако щете, каквато има във всяка от гимназиите от "бръшлянената лига" и почти няма извън тях.

Има много пътища да станеш човек. Малоумното зубрене на думички и средновековни текстове за рицаря Ролан е само един, може би най-финият от тях. Друг може да се е научил да се справя с живота носейки торби с цимент на някоя рампа. Важен е крайния резултат.

* * *

Американския колеж би трябвало да води Бръшлянената лига, ако списъка беше класация. Списъка обаче не е класация, и затова няма да влизам в темата за баловете.
Не съм включил ACS защото: а) не познавам порядките и хората там от първо лице и не мога да пиша за тях; б) това е едно частно, платено училище, където освен блестящ успех трябват и доста пари - т.е. базата е различна.

* * *

Категорично не приемам всякакви приказки за "връзкарите" , "парашутистите" и "нашите момчета", както и "ама нали знаеш, че във френската има спринцовки". В рода ми сме трима завършили Френската през интервали от 8 години. За нещата след 95 наистина не мога да говоря.

Поредният хубав текст. Днес в 12 часа Френската дава пресконференция, така че ще има новинки за блогъра скоро.
В коментарите и в текста ми се поизгуби нещо и държа да го кажа по-ясно и в по-прав текст. Драмата на езиковите гимназии е част от една по-обща и много тъжна драма - пълната непримиримост и непоносимост на всите българи заедно към идеята за елит. Все едно какъв елит - образователен ли, политически ли, интелектуален ли... Това ще дозакопа езиковите гимназии, а сетне и всички нас.
Поздрави!

Не приемаш всякаквите приказки за "парашутистите" неясно по каква причина. Съдейки по допълнението ти за "тримата в рода" предполагам, че не приемаш тези всякакви приказки само заради себе си. За да не би някой да ти каже, че и ти си бил такъв. Подобно притеснение обаче е неоснователно, и ще ти кажа веднага защо - всеки, който те познава, знае добре "колко тежиш" и не би ти казал такова нещо; а всеки, който не те познава няма как да ти каже такова нещо просто защото не те познава. Така че, преразгледай си категоричността, тъй като аз лично в нея не виждам полезно зрънце. Преди почти две години минах през материята "елитни гимназии" и те уверявам - ужасяваща е картината. Покъртителна е. Знам, че не е до парите, но как бяха онези думи, ще ги цитирам по памет - "на зле отива онази държава, в която полицаите вземат повече от учителите". Не че у нас полицаите вземат кой знае какво, та в този смисъл за нас може би е по-добре да се каже, че "на зле отива онази държава, в която шофьорите от градския транспорт вземат двойно повече от учителите".

Всъщност, под повърхността темата ти е пак за "елитите". Според мен "елитите, които четат" беше по-добър опит от "елитите, които са завършили тази или онази елитна гимназия". Колкото до мнението за "пълна непримиримост и непоносимост" на българите към идеята за елит - мисля, че няма такова нещо. Нали по цял ден това гледаме - как нови и нови, знайни и незнайни българи постоянно се опитват по един или друг начин да влязат, или поне да излъжат другите, че са влезли в групата от по-високото следващо ниво :))) Това ако е непримиримост и още повече пък непоносимост - здраве му кажи :)

За това не я приемам "по принцип". А като общо заключение за езиковите гимназии пък изобщо. Постоянно се сблъсхвам с мйекащи кандидати за работа, които ми обясняват, че за да те вземат на работа трябва "да имаш човек", който "да те уреди" , а без връзки нищо не става. Същите пишат "ул. 23-ти пехотен шипченски проход", булевард "Цариграцко шусе" и прочие.

В езиковите гимназии, поне по мое време се влизаше с конкурс, а темпото за което разказвам прави невъзможно завършването от "парашутист". Наистина, във всеки випуск имаше по някой, който се присъединява в осми клас, защото тате е работил в посолството тук или там. Но дори и да прескочат входната цедка, веднъж влезли в училището те се пускаха по общата пързалка на оцеляването. А и това са под 1% от хората и по никакъв начин не предполага да се генерализира. На фона на свинщината в държавата, езиковите гимназии, са сред местата, където правилата работят. Не казвам, че нравите и морала са като в училището на сестрите йозефинки, в което е учила пра-баба ми, България не прощава и тук. Но трудът и резултатите са много по-големи от масовия случай.
Естествено е, че като са най-престижни, "модерни" и дават най-западно образование, всички връзкари ще се натискат натам.

Най-важното нещо в едно училище е духа. Него или го има, или - не. Във Френската винаги го е имало.

Вярна статия, верни коментари. Опасявам се обаче, че леко идеализираният образ на "елитните" гимназии следва инерцията на възрастовата носталгия от предишните няколко статии на домакина.
Аз съм от Немската, почти същия период. Сред приятелите ми до ден днешен преобладават тези от гимназията, а хората, с които се сближих в Университета по време на образователния процес под всякаква критика, наречен "следване", бяха с подобен образователен "произход". Винаги съм бил убеден, че в съвременна България гимназията е била решаваща за оформянето на личността.
Но...
Но имаше и много баласт сред хората там. Нека не виждаме идеализирани образи. Верно е и това за парашутистите. Знаехме кои са, чии са. И преди, и след. Видяхме ги, когато след гимназията голяма част от съучениците ни отидоха в Германия и Австрия - някои учеха и работеха яко, други само учеха и се веселяха, защото нямаха нужда да работят. От първите повечето станаха хора, но останаха там и сега се виждаме все по-рядко. За втората категория не знам точно, никога не съм бил особено близък с тях.
Но да се върнем на темата. Да, в тези училища се ценеше четенето. Четенето за учене, четенето за удоволствие, дори, ако щеш, четенето като поза. Градяха се вкусове и кръгове - за литература, за музика, за кино, за политика.
И въпреки всичко това разпадът си личеше още тогава и то много. Още тогава си мислех - след като при нас е такава пародия, какво ли е в СПТУ "Х" или СОУ "У".

Както искаш, така я приемай тази теза. Като ти дойде времето ти да избираш - ще те видя тогава какво ще е лузърско и какво не. :) Не ми се влиза в подробности по простата причина, че ще трябва да давам лични примери, а аз, както е известно, не пиша нищо за себе си и за своите си неща.

Колкото до духът - това се създава в къщи. Сори много :) Не ти ли го създадат още от безпаметна възраст - зарежи. Това, че си имал щастието да си син на хора любопитни, живи, търсещи и със свободен дух изобщо не бива да ти замъглява погледа до степен такава, че да си мислиш, че този дух се придобива чак в гимназията, и то от страна на силно затруднени хора с натъжени очи, които едва свързват двата края.

templar, явно прехода не е успял да прекърши идеализма ти:) Не знам за Френската, но погледни всички синчета и дъщери на Политбюро къде са завършили и тезата за парашутистите ще ти се изясни. Казвам това без цел да умаловажа качествата на всички "елитни" гимназисти и учителите Ви. Също така не отричам факта, че може би най-добрите учители бяха в тези училища. Но мислиш ли, сериозно, че върху тези прекрасни хора не е оказван натиск да пускат парашутисти? Мислиш ли, сериозно, че докато ти си
се блъскал да пишеш думи по 1000 пъти, някои от тези парашутисти не са получавали free pass? И представяш ли си последиците за учител, позволил си да пише 2 на другарско дете?

Ако наистина това е мнението ти, значи приемаш че потомството на Политбюро е изначало по-интелигентно от останалите български гимназисти. Това просто не мога да го приема, както сигурно и ти, освен ако не смяташ че днешните управляващи са високо интелигентни. Румен Петков е завършил Математическата - има ли смисъл да говорим повече? Пак ти казвам, че съм учил с бивши "елитни" гимназисти, някои от които абсолютни галфони. И знаеш ли по какво се различаваха парашутистите от останалите? Плащаха в брой по $35000 годишно и едва издаянваха семестъра. А истинските "елитни" гимназисти бяха до един на пълна стипендия.

Парашутисти има и в американската "бръшлянена лига", затова по-рано казах, че и двете са илюзии. Там си е дори официална практика, в Yale съществува така наречената dynasty практика. По този начин Джордж Буш, например, влиза в Yale с успех под 3 (около добър 4 по българската система) защото баща му и дядовците му са учили там и даряват милиони долари годишно.

едно от "неелитните" училища в България (СОУ Димитър Матевски в квартал Тракия на град Пловдив), но също съм бил подготве и т.н.

Само не знам дали френските възпитаници биха се оправили в държава като Щатите, където всеки пита не "Откъде си?" или "Каква ти е привилегията?", а "Какво можеш?"

поздрави:

Само казвам, че те не са правило, а по-скоро изключение. Затова могат да присъстват като бележки под черта, но не и като обобщаваши твърдения. Чудя се какво ще даде на един "връзкар" изсмукана от пръстите диплома от езикова гимназия. Тя сама по себе си не дава никакви привилегии. Ако тате има кинти от милицията, можеш да следваш в париж и с диплома от 2-ро помощно в Могилино. Точно затова е спора ми с вас - аз изтъквам доброто, огромните предимства които ми е дала френската с цената на много усилия, възнаградени стократно и уникалния общностен дух на учителите и учениците. Казвам, че това е нещо много позитивно, ядка нормалност в пълната чалга, която ни заобикаля и следователно трябва да бъде поливано и обгрижвано.

А че имало и връзкари, че имало корупция, че имало наркомани - хубаво, в цялото българско общество, във всяко училище, навсякъде ги има и то в неимоверно по-висока степен. Аз съм имал щастието да не се сблъскам лично с никое от тези явления. Не съм ги и търсил. Не са ме интересували. Доброто училище не е нищо повече от един шанс - който иска го ползва за да стане човек, който иска (и може да си го позволи) - за да си живее безгрижно. Твърдя, че огромната част от съучениците ми бяха и са от първата група, а нищожно малко- от втората.

А колкото до коментара 23 за упадъка, който по наше време вече се усещаше. за жалост си много прав...

Евала, ашкулсум! Нищо, че съм завършил точно едно от описаните от теб училища - втора френска, трета английска....
Основното което изброените от теб училища носят е елитността им. Дали трябва да има елитни училища - естествено, на тях се крепи обществото. Основното, което много хора не могат или не искат да разберат, е че дори и да има прашутисти, веднъж вътре аршина е еднакъв за всички. И това е основното. Няма нищо лошо елитния универстет да е скъп и в него и без зипит да влизат богаташи (или комунисти, или анархисти ...) парашутисти, важното е как излизат от там.
Обществото ни още не е доживяло до момента да почита близката си история. Затова и срещите на випускниците не са толкова често срещани и на тези срещи се говорят само общи приказки, но не се помага на училището да бъде това, което трябва да бъде. Ще дораснем, може би.
Ники

В България всеки се смята за нещо повече от другите до такава степен, че другите са пълни нищожества.

Дори се стига до там, че всички се мислят за интелигенция или аристократи, поне по душа. Достатъчно е човек да се огледа как живеят тези хора, за да го избие на смях.

Аз лично не смятам, че е някакво много голямо постижение да завършиш едно училище.

приятен следобед:

Артанис:
постижение е.
Да огромна част от хората са пълни нищожества. Това което ни прави различни е светогледа ни. Нещата, които са важни. В този смисъл и като коментар по статията: Да завършиш френската е едно от най-важните неща, с които ще се сблъзка човек в живота си.
Ники
Ники

Някои от "вторите" френски може би предлагат по-добро обучение от първите. Това, което все още не могат да предложат е традиция и дух. Някой ден и това ще стане (напр. втора английска...)

Използвах примера за да илюстрирам, че е престижно да се казваш Френска, и за това новото училище се бори да го наричат Втора Френска, а не просто XYZ училище. Това е достатъчно показателно.

Напълно съм съгласен с разсъжденията ти за елита, парашутистите и т.н.
Поздрави!

Доста интересно и показателно е сравнението между постингите на Ники и Артанис.
Особено за втория.

за обобщението, разсъждението и метафората, но не това беше основната идея на пост-а на templar, според мен.

Идеята беше за привилегиите. Честно казано, тя си е типично френска. За това и французите не харесват идеята за държава, където всеки заема място според способностите си, за това американците наричат френските пържени картофи, пържени картофи на свободата и т.н.

chin:

Въобще не иде реч за никакви привилегии, а още по-малко за пържените картофи.
Иде реч за (донякъде наивната представа на докамикана за) духа, традициите, културата, възпитанието, градежа на личността, а оттам и на обществото, в което личността участва.
А не затова кой как би се котирал в САЩ и кой какво къде те пита и цени. Оттам и цялата ти словесно-логическа конструкция е изначало погрешна и въобще - търсиш (и намираш) под вола теле.
Защо - не знам, отговори си сам. Аз мога, но не искам и не ми е работа да предположа.

и така - заради ходене на частници уроци и наизустяване на теми по литература не ме приеха в английската, така че не хвали уроците! но - благодарение на това че учех, пишех и се готвех сама устния изпит, ме приеха в Националната Гимназия по Хуманитарни Науки и Изкуства Варна, която тогава беше само Хуманитарна Гимназия, английска езикова паралелка. минала съм през ада "подготве" и знам за какво говориш, тъй като става въпрос за хуманитарна гимназия, имахме и засилено изучаване на литература. класната ни, която е преподавател по литература, ни научи да четем допълнително, и то тежки литературни критики! после веднага ме приеха в Софийския Университет.

Аз мога, но не искам и не ми е работа да се опитвам да разбера какво значи, че цялата словесно-логическа конструкция на някой е изначало погрешна.

bonsoir:

темплар си е да обобщава (и на моменти го прави), щото си е негова тема, но ми се стори, че на моменти дискутиращите се захващат за непротиворечащи си аргументи или за маргинални такива. Имам по няколко приятели от всички изброени от автора гимназии, та имам прекрасна представа за хората там (ходил съм по толкова много купони). В интерес на истината никой не се пъчеше, че е "по-елитен" от другите. Да не говорим, че поне по татово време (сори - аз съм по-дъртичък) най-елитната и с най-много парашутисти беше английската. Френската също имаше парашутисти (лично познавам един - много свестно момче, но просто не изкара изпита и ... амбициозните му родители използваха възможностите си - вероятно повечето родители щяха да постъпят така), но просто бе обективен факт, че английската най-много се котираше сред партийната върхушка. А познавам прекрасно и хора в английската влезли на общо основание с най-висок успех - та ... искам да кажа, че някои от обобщенията са хлъзгави.

Това, което ми е криво днес е, че образованието е на много ниско ниво, преподаващите от "учители" се превърнаха (не всички, разбира се) в четящи уроци и незаинтересувани от възпитанието на децата...а "учител" включва и възпитател... Та ... нашата носталгия по ... ей ти куриоз... обучението от тоталитарното общество (и втория куриоз - хем елитни тоталитарни общества...по дефиниция контролирано от партията, хем ... свободомислещи) е напълно разбираема. Изобщо ... куриозите в мислите на хората са закономерност. Май. :)))

templar, най-хубавото е, че си още много млад, и някои от най-големите абсурди по твое време вече бяха поотшумяли! Но искам да ти разкажа нещо за онези времена. През 1963, по настояване на баща ми, кандидатствах в немската гимназия. Не исках изобщо да уча немски, но той беше много болен и за да не го тревожа се съгласих. За да се кандидатства в езикова гимназия по онова време се подаваха документи в отдел "Просвета" на общината и от там те проучваха до девето коляно дали не си от семейство "пострадало от мероприятията на народната власт". Чак след това ти даваха разрешение да се явиш на приемни изпити. Е, аз съм от точно такова семейство, но не можаха да го разберат и ми разрешиха. На един приятел, обаче не му разрешиха, защото някой бил изпратил анонимен донос, че дядо му бил фабрикант. Смешното беше, че не беше верно и те го знаеха, "...ама какво да направим - тука така пише!" На следващия ден след приемните изпити баща ми почина. Негови колеги решили да ми помогнат и се обадили на директорката на гимназията с ходатайство, а пък тя съответно наредила да ми пишат 2 на приемния изпит, защото щяли да й се обаждат сигурно и по-нататък (тогава писмените работи се проверяваха от учители в училището). Докато съм жива ще съм им благодарна - това ме спаси от въпросната гимназия. Майка ми обаче беше много озадачена - учителката при която вземах уроци й беше казала, че просто няма начин да не взема изпита и поиска ревизия. Показаха й писмената ми работа и инспекторът взел да обяснява, че тя от една страна е отлична, ама пък от друга... Много по-късно разбрахме каква е истината. Както и да е - завърших това, което исках - математическа паралелка в 22 СОУ. Това училище, без да е езиково беше наистина от елитните гимназии (а и до сега е) с традиции, атмосфера и много високо качество на обучението. А в немската гимназия учеха мои двама съученици, за които дълбоко се съмнявам, че са изкарали прилични оценки на приемните изпити, но бащите им бяха "клечки". Надявам се, че доста са ги напънали да учат и не са могли да продължат да я карат по линията на най-лекото съпротивление, но истината е,че влязоха с привилегии. Такива ги изнасяха в отделен списък и ползваха предимство като деца на АБПФК (за по-младите - това означава "активен борез против фашизма и капитализма") и влизаха и с тройки. Та това е по въпроса за парашутистите.

съгласен , добавих го в списъка! виж и коментара в текста на статията
Поздрави!

Елитността е нещо, което трябва да се отстоява ежеминутно. Имам честта да живея в непосредствена близост до Френската гимназия и в последните 10-15 години се нагледах на достатъчно "елитни" занимания на нейни възпитанички в паркирани наблизо коли. "Бръшлянена" лига може би съществува, но в последните години изглежда бръшлянът е от отровния.

Ако не бе добавил гимназията ми нямаше да се разсърдя... ала лично аз бих добавил и 1 девическа (ако се не лъжа - 7-ма - на Шишман) - и тя спадаше към елитните и готини гимназии... (не съм учил там и нямам гадже от там, та не съм лично заинтересован).

Templar,
Velikolepna statia, pozdraviavam te!

Дано не е твърде късно, защото едва днес влязох да прочета статията и видях, какво е писал Гантрий преди сто години и дори мисля, че на тази реплика никой няма да й обърне внимание, но все пак съм длъжен да я направя:
Думата ми е за това, че трябвало видиш ли да отпишем Класическата гимназия от списъка. Защото се влизало с тройка...
Аз съм завършил Класическата гимназия и съм страна по въпроса, но все пак ще кажа следното:
1. Първо там се влиза с отделен изпит, не с общия за всички гимназии. И понеже, децата кандидатстващи след 7-ми клас кандидатстват навсякъде, тези влезли в Класическата гимназия в 90% от случаите са учили два пъти повече от останалите.
2. Изпитите по литература и история в тази гимназия са много по-тежки от общите. защото преподавателите, които проверяват са в повечето случаи сериозни университетски преподаватели, с академични кариери зад гърба си. Да изкараш 3 пред Комисия, в която е Огнян Радев е равнозначно на това да изкараш 5 на общия изпит. Поне.
3. И понеже споделяме личен опит. В гимназията влязох доста прилично (4-ти по успех). първата ми оценка беше двойка и то по математика, която там се смята за второстепенна наука. Втора също (по химия), третата също (по латински)... В девети клас останах на три поправителни изпита. В десети също. Когато след края на цялата мъка влязох в университета (оценката от дипломата ми беше твърде ниска и не можех да кандидатствам с дипломна работа, заарди което се явих на изпит по история и бях Първи по успех в СУ), първата, втората, третата и т.н. оценки ми бяха шестици. Никога не съм учил за нито един изпит в това нещо, което се нарича СУ. И успехът ми винаги е бил отличен.
4. Колко е трудно и недостъпно обучението е само единия аспект. Другият е, че елитното образование в Европа е по принцип Класическо. Всеки нормален европеец от елита на Франция, Швейцария, Германия или Англия учи в гимназията си латински език. Учи антична философия и култура. В по-елитните училища се учи и гръцки.
5. И накрая атмосферата. Това няма как да го опиша. Трябва да си го преживял. Само човек минал през Класическата знае, какво е да носиш Пръстена на ръката си. И колко задължава това, да видиш Пръстена на ръката на човек срещу тебе.