Нещо станах народен любимец в последно време - толкоз посещения, емоции, карамфили, бонбони "Амфора"... я малко да втвърдя курса и да ви пусна нещо по-непопулярно, малко "литургия на верните" по църковному казано. Оглашени излезте! (освен ако не искате да слушате неща от времето на баба си) :) :)

* *

Средният буржоазен дом в София: един парцел от 800 кв. м. до един декар. Моята баба продаваше по около един тон кайсий от двора. Има водоскок, фонтанът представляваедна скулптура на Фрина, водата скача от главата и, басейнът се пълни с вода, там се гледат декоративни риби. Има алпинеум – камъни с мъх, със субалпийска флора от Витоша, има беседка, каменна маса на двора, на която се пие чай – вечерно време една голяма петролна лампа от порцелан се изнася. Има вече ток, но тя дава жъта светлина и това действа успокояващо. Когато вали дъжд, разговорът става в беседката, там идват гостите и там се носи чаят. И разбира се, тази среда е високо култивирана. Ако са в провинцията имат Вазов, Пенчо Славейков, обезателно Раковски и Ботев, и също безбройните Игнатови издания, които бяха много популярни: 15 тома Толстой, 12 тома Достоевски, 8 тома Кнут Хамсун, 12 тома Горки... В София обаче е друго – там са големите библиотеки, 10 – 12 хиляди тома, грижливо подредени, подвързани в червена кожа със златни надписи. Според насоката на семейството: френска, немска или руска литература. Английските бяха много малко, имаше все още много гръцки библиотеки.

... Така последен у нас живееше проф. Марко Минков – една грамадна двуетажна къща с много хубава голяма стълба. Стълбището – по-широко от един апартамент, върви нагоре и се разделя на втория етаж. И покрай стените всичко е библиотека. Той има един грамадн салон, който, той горкия вече утопляваше с дървени въглища. Освен това кабинет. Той е по майка англичанин и като умира майка му, получава фамилно наследство, с което купува книги. Но какви книги купува? Вътре имаше пиратските издания на Шекспир, първото фолио го нямаше, но второто от 1702г. го имаше. Той, без да ходи в Бритиш Мюзиъм, работейки в своя кабинет, успя да установи авторството на още една пиеса на Шекспир, която в новите издания на Кеймбридж липсва. И така, той стана член на Шекспировото общество, единствен от Източна Европа...

Милко Ралчев си беше съхранил такава великолепна библиотека в един двустаен апартамент. Той е варненец и през 1921 -1922г. баща му имал някаква връзка с Италия и го изпраща там да следва. Той блестящо се възползва от италианската култура и беше станал един отличен романист – италиански, френски, испански, португалски.. Ей го, този човек никога не е бил на работа. Той се издържаше, като пишеше статии за неща, които му харесват. Той правеше преводи, ама ги правеше не от нужда, а от любов към литературата.

Ето това повече не може да се повтори, този тип на индивидуалното развитие. Това беше нещо обикновено: да имаш парите и да живееш за някаква естетическа ценност. След Девети всички тия ги прибраха по концлагерите като безделници, унищожиха цялата тази среда. С това благоденствие буржоазията завеща една утопия. Тази задоволеност, това социално спокойствие, тази пълнота на чувствата и на живота, тези хора, които летуват в Ница, които ходеха на театър във Виена е това, което буржоазията излъга всички – че това може да стане маниер на живот, да стане стандарт... Аз ви рисувам ситуацията тука, но това е ситуацията в Англия по време на кралица Виктория. Викторианският период, който сега всички мразят и ненавиждат, това е така нареченият mansion: старият дом с всичките стопански постройки, които дават по телевизионните филми. Това е le chateau, френският замък, който е резиденция, той е един дом. Отдавна няма ни кули, ни крепости, ни има топове на двора. Това са примерно колониалния стил в Мексико, в Аржентина, в Щатите във Флорида, в старата Канада (нейната френска част) – навсякъде, дори в Индонезия. Домовете на холанската буржоазия в Индонезия са просторни къщи с веранди...

 

(Владимир Свинтила. Етюди по народопсихология на бъларина. Централното историческо място на буржоазията. Буржоазната епоха)

P.S. Кликайте тук, гледайте картинки и се кефете

Голям кееее..ф!

Добре, че изникват подобни перлички по блоговете, да ми напомнят скъпи неща от миналото. Звучат почти като приказки - за времето, когато живяха колоси, а сега джуджета са накацали по раменете им, но това ги кара само да изглеждат още по-дребнички. И дали това е така, защото времето ражда джуджета? Или просто не се раждат колоси, които да оцветят времето и да превърнат живота в това, което е - чудо? Благодаря, сър, за постинга.

бяха познати хора и познати гледки ... най-тъжното за мен е, че вече ги няма разговорите с тези хора (даже и когато ги слушах като малък имаше една особена магия и достолепие, които...сякаш се изпариха в работническо-селската мъгла). Те не могат да се пресъздадат и опишат, но човек поне може да се сети ...

Благодаря темплар.

:)

не че е нямало такива хора, не че и сега ги няма.Но сякаш някакво прекрасно време е отминало, а изобщо не е било такова.

Свинтила не може да пише глупости, даже и да иска.

Такава му е природата.

Не знам, какво ще да е било времето, но хората са били различни.
Имали са страх от бога и срам от комшийте!
Сега са предимно безбожници и думите им нямат стойност.

от Тринити Колидж, Дъблин, направо ми взе акъла...

Прилича на триизмерна картичка. Затова използвах тъкмо нея в проекта си за "100-те книги".

както винаги привърженик на руските уропични идеали, православие, берьозки, чай, тлаки сладки, както и при чорбаджиите на заь.стоянов::)) ейжъ синдром, яваш-яваш