Прочетен: 6741 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2008 08:45
Оглашени излезте!
* * *
Не мога да кажа защо, но по история на латинската литература, в средновековната история, която учехме, непрекъснато се третираше въпросът за варварите: варварите, които са дошли, са били най-сетне победени от културата, която са заварили.
Сякаш това бе някаква подготовка за това, което имаше да преживеем впоследствие.
... Ние не предполагахме, че се подготвя всеобщото ни унищожение. Антантата бе уморена, тя бе решила да става архитект на нашите общества. Тя бе решила да премахне точно този културен тип, към който принадлежахме. Тия хора в Германия, в Италия, в Източна Европа дразнеха Антантата и я безпокояха. Във всеки немски град по един университет, във всеки университет историци на изкуството и на философията. И те не само непрекъснато издават книги, а тези книги веднага се и четат. Презреният немски бюргер прави системни библиотеки, чете, в разговор с високите духове на своето време.
У нас, макар нивото да бе друго, положението бе аналогично. Групата около „Мисъл” бе успяла да създаде ново културно самосъзнание сред градското население в страната.
Такива сериозни социални среди бяха голяма пречка. Те не се интересуваха от чудесата на парламентите, не вярваха в утопизми, имаха критично отношение към индустриалния мир, който Антантата искаше да се приеме без да се оспорва.
Борбата на Антантата срещу нашите общества бе проста: те искаха едно, да пауперизират нашите съсловия, и друго, да лумпенизират града.
Тази програма съюзниците проведоха в Италия и в Западна Германия, тази програма проведе сталинизмът в Източна Германия и в Източна Европа.
Започнаха да пълнят градовете с паезани. Господи какъв селски потоп.
Те пристигаха от незнайни села, заемаха новите жилища, изкупуваха нашата покъщнина, кото ние бяхме принудени да продаваме на смешни цени, за да можем да живеем... Те бяха смешни в университета, където се чуваше: „Другари, да щурмуваме крепостта наука!”...
Никой от нас не бе свързан със стария режим, хората, които пращаха децата си в чужди училища, бяха отрекли всяка българска политика. Но тях ги дразнеха нашите знания, интереси, нрави, съждения, дух... Не буржоазията, не милитаризмът бяха техните противници, а ние, интелигенцията, сериозният, културният човек.
(Владимир Свинтила. От Маркс до Христа)
19.06.2008 11:45
Поздрави от все сърце!
Ето и стихотворението:
В очакване на варварите
Константинос Кавафис
Превод: Стефан Гечев
Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.
Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?
Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.
Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?
Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.
Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?
Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?
Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.
Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?
Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.
1900-1911
Варварите като извинение. Веднаха се сетих за мантрата "репресивния апарат на бившата ДС" който все пречи на десницата и по същество е дежърно оправдание за идейната и, човешка, умствена недостатъчност и мързелива котарашка дрямка.
19.06.2008 13:44
Адски е готино, че измислиха интернет и блоговете. Така могат да проговорят - пак не докрай свободно, но все пак - много лични, малки, пристрастни, субективни истории - защото "истината" си ни е в душичките, и ако Бог даде - ще я намерим, ако не, добре е поне да се опитаме да я намерим.
Поздрави, успех, няма да се дадем, поне не без бой, а за дълбоката смисленост от четене на книжки, ще изручим в електронния си вилает в близките няколко часа.
Освен ако не е дяволски добра пародия на нечие друго мислене, не знам.
Поразително е колко е един свърхобразован и култивиран човек може да не познава своя съперник, партньор, та да го направи смъртен враг. И на всичкото отгоре непсраведливо да идеализира себе си...
Тъжно.
Без това мислене, германската (и българската) култура щяха да са съхранили далеч повече от добрите си страни, изгорели в страстта на сганта и последвалия разгрома на тая последната.
В момента чета "Проиграната победа" на Кацаров (за мой срам досега я проспах) и много неща се нареждат в главата ми от различна гледна точка.
Истината на победителите естествено е пропагандно най-популярната, но не винаги е най-много истина. Във всеки случай, все още не съм готов да се изкажа категорично по темата. Събирам гледни точки на различни "умове" от онези времена.
Засега съм наясно, че антикомунизъм не е задължително, винаги тъждестено равен на възторг по Америка и западната "либерална демокрация", както и че възражението срещу моралните основания на победите на Антантата и "Запада" не означава толериране на националсоциализма и комунизма. Особено в културно и цивилизационно отношение. Съществува и друга гледна точка и тя има своите силни аргументи. Дали я споделям? Само отчасти. Струва ми се малко пресилена.
Безкрайно харесвам Свинтила и се възхищавам на културата и интелекта му. Винаги подчертавам, че сред многото уникални бисери, има и тези, които смятам за погрешни, пресилени или субективни. Но дори тогава, начина по който ги поднася винаги е атрактивен и предизвиква сериозен замисъл, което е особено ценно.
20.06.2008 08:58
Имам избрани цитати от "60 години живяна история" - другата велика книга на Кацаров и скоро ще ги пусна. Но преди това, още малко Свинтила и доста Стефан Попов ("Безсъници") Любен (http://luben.blog.bg ) пуска чудесни цитати от "Българската идея" на Стефан Попов
Трябва да отбележа, обаче, че винаги когато пускам избрани цитати, имам гузното усещане че бастисвам значителна част от смисъла. Просто трябва да се чете цялата книга, и тези бисерчета да се поемат в правилния контекст. Но от друга страна, много хора нямат време, нерви, навици... да четат умни книги, а ако закачат нещо от тук, все е нещо...
Но е характерен опитът на индустриална и бързо демократизираща се (особено на ниско ниво) Германия да отхвърля индустриализма и демокрацията. Но най-лошото - да не си дава сметка за невероятните предимства, които те дават на съперника (все още не "враг", тогава).
Може би разривът м/у Англия и Германия около 1900 г. е най-голямата Европейска трагедия. А може би ... не.
За "възторга от Америка" и западната демокрация няма по-мъдър човек от Стефан Попов. Той е човек с размах на ума и волята, успява да преодолее личния сантимент, болката, носталгията и да каже "Това не е моят свят, защото аз съм стар, но това е велик свят и в крайна сметка добър свят (доколкото е възможно"
Също както намира сили да каже, че Западното християнство е намерило път към еволюцията на обществото през късните средни векове, а Източното - не е.
И това не значи да станеш католик, а значи да търсиш пътя, който твоята вяра (тя си остава твоя) НЕ Е намерила.
Кацаров е гигантски ум, непредставим в днешна България.
Но е напълно неспособен на вътрешното преживяване на факта, че си от "ебаната страна" - и тук избщо не може да има сравнение между него и Стефан Попов.
Кацаров е либерал, френски възпитаник, хуманист. Аз го разбирам чудесно - ние не умеем да боравим с политическото разочарование.
2. Conservative - избрано
3. ЕДИН ЗАВЕТ - потомците офицерския корпус на Царство България
4. Стара София
5. 100-те книги
6. Българска патриаршия - Св. Синод
7. История и политика (блогрол)
8. Радан
9. Комитата
10. Sulla
11. Нашето детство
12. Изгубената България
13. Ic Xс Niка
14. The Monarchist
15. Задочните репортажи
16. Музикалните хроники на един немузикален човек
17. Светослав Малинов - член на ЕП
18. Сергей Петров - Араджиони