Мелодрамата около т.нар. „паметник на незнайния турски войн” надминава по кичозна сладникавост всички турски сериали. Сюжетът е като излязъл от онези досадни филми на Кустурица за „малкия балкански човек” със златни зъби, потник и джапанки.  Някакви селяни натрупват в двора си купчина камъни, бучват отгоре станиолен полумесец и го обявяват за паметник. Този паметник стои безметежно с месеци, покрай него всеки ден минават кмета, попа, даскала и стражаря, докато един прекрасен ден го показват по телевизията. Тумби  от ракиено-салатени патриоти размахват челичени юмруци и се заканват да се вдигнат на кръстоносен поход. Ято ококорени репортерки трескаво сноват между царевичака, торището и Хоремага на селoто, в очакване на героика. Оркестърът свири туш. Пристига държавата, в лицето на Бате Бойко, който разгърден по божидардимитровски форсира боядисана в бяло, зелено и червено фадрома. Сърцето на ислямизма е прегазено! БългарщинАта тържествува!  Един древен и мъдър народ чертае новата карта на Европа с лекета от лютеница върху пъстра  покривчица от Балкантурист… От грапаво варосаната стена го гледат избелял календар с гимнастичките на Нешка Робева от 1986-та, едро-плетено ковьорче „Елени на водопой” и сувенирна поставка за бутилка с формата на черешово топче.  По телевизора гърми сръбска чалга в изпълнение на вип-персони, която надвиква фалцетно  изпълнение на „Стани, стани юнак балкански” от сектора за пушачи.

Т.нар. „паметник” е гротеска, но реакцията срещу него е гротескна идиотия.  Патриотите и репортерките вместо да сноват между торището и царевичака на село Славяново, по-добре да започнат да задават на управляващите няколко въпроса:

1. Преди изборите лидерът на ГЕРБ обеща новото мнозинство незабавно да гласува законодателни промени, които да прекратят безобразието, което се случва в Турция на всеки български избори. Това намерение бе сърцато подкрепено от почти всички партии (без комунистите и турците). Защо вече трети месец нищо не се случва?
2. Преди изборите лидерът на ГЕРБ обеща решително разследване на обръчите от фирми и имоти на ДПС и връзките им с мафията. Някой да е чул нещо за Ахмед Доган през последните 3 месеца? Той изчезна яко дим в сараите си, а Борисов изглежда няма никакво намерение да притеснява усамотението му. 

Много по-лесно е да се разправяш с йовковите герои от Славяново, отколкото да се изправиш срещу интересите на мощна съседна държава, действаща под фасадата на регистрирана политическа партия, използваща като инструменти мафията и  най-голямото религиозно малцинство. В последно време Турция и Русия постигат все по-пълно единодушие в регионалната и енергийна политика.  Влиянието на този не-европейски блок е опасно за България по много и различни причини. От правителството се очаква решителна и компетентна политика в защита на европейската ориентация, суверенитета и енергийната независимост. Време е в обществото да се води дебат по тези теми.  Новините на турски, селските могили и турските сериали обаче, решително не са част от този дебат.  Дебатът започва от автобусите по границата и 140-те избирателни секции в Бурса и Измир и минава през руските енергийни проекти.

Турците в България са няколкостотин хиляди. Те ще имат своите джамии, паметници, новини и всичко, което е допустимо в Европа. Нормално е  да ги имат, от политическа и от човешка гледна точка. Дали трябва да противостоим  – категорично да! Но не с фадромите, а с мистриите. Ако десетократно по-многобройните българи вдигат по десет нови църкви за всяка нова джамия, ако заведат децата си в тези църкви и ги научи да се кръстят, исляма никога няма да ни заплаши. Патриотите и репортерките  се надигат срещу чакълено – станиолена инсталация в селски двор, но нехаят, че вече 100 години никъде в България  няма паметник на тримата ни най-велики генерали: ген. Иван Колев – героят от Добруджа, ген. Георги Вазов – героят от Одрин и ген. Владимир Вазов – героят от Дойран.

Нашенските будни съвести, описани още от Ботев и Алеко, вероятно ще продължат да  я карат както досега – безбожно, безпросветно и мързеливо да дремят пред екрана и да се плашат взаимно с нашествието на исляма, докато разсипват ракия от грозна сувенирна дамаджана с форма на черешово топче. Единственият ни късмет е, че ислямизма ни е същия като патриотизма…

/статия във в. СЕДЕМ/

* * *
Галерия "Патриот"


Битовата покривка - ням свидетел на новото българско възраждане, тезгяхът, на който се кове историята


Черешово топче - бъчонка за парцуца - оръдието на съвременния патриотизъм.


Паметник на селската идиотия.  Като видяха зор, анадолско-славянските тарикати му сложиха и кръст, с което кичът стана пълен.

Така поставен кръстът тъпче полумесеца - символ, използван в православието - т.нар. "кръст-котва". Например тук



Конната дивизия дефилира пред ген.Колев след като е унищожила 6 казашки сотни, няколко румънски полка и една сърбо-харватска част.  Единици от руснаците се спасили с бягство чак зад делтата на Дунава в днешна Украйна (дотам ги e гонилa българската кавалерия  почти без да слиза от конете в продължение на няколко денонощия)... за да напишат в спомените си: "Българите се хвърляха в бой като бесни кучета" Пленени са руски бойни знамена.
Ген. Колев и днес няма паметник. До скоро името му беше табу, защото е прегазил "братята руси". Вместо това, във времето на евтияния салам ни учеха, че "българите отказали да угодят на немеца - монарх и да се сражават с братушките. Българи и руси се прегръщали на фронта и се разделили с мир .." - лъжа в най-добрите традиции на комунистическата слагаческа безочливост. Ген. Георги Вазов смачка турците при Одрин, но и той няма паметник. Нито ген. Владимир Вазов, който "анихилира" англичани и гърци при Дойран.


Християнска църква в село, населено с "истински българи" - космати, потни, мустакати, патриоти, изпиващи по 3 кила ракия без да трепнат и силно загрижени за"нашествието на исляма"...