Статуя на Бил Клинтън (приживе) в столицата на Косово Прищина. Едната ръка държи  книга, а другата е вдигната в приятелски поздрав. 


 

статуя на Сапармурад Ниязов (приживе) в столицата на Туркменистан Ашхабад. Едната ръка държи  книга, а другата е вдигната в бащински поздрав. 

Туркменбаши е налуден диктатор - канибал, но поне си е техен.


* 

"Благодарните косовски албанци кръстиха централна улица в Прищина и на предишния президент на САЩ Джордж У. Буш. Те приемат Клинтън, бившия британски премиер Тони Блеър и държавния секретар от кабинета на Клинтън Мадлин Олбрайт като свои спасители и кръщават децата си с техните имена. През 1996 г. всеки говореше, че Клинтън е добър човек и ще ни помогне и моят баща ме е кръстил на него", разказва 13-годишният Клинтън Красники"

*
Сещам се за поне още един народ, който в утрото на своята държавност по детски наивно, добродушно и кичозно е възхвалявал своите освободители и е кръщавал булеварди, стъгди и дори децата си с техните имена. 130 години по-късно, в главите на малцина се прокрадва идеята, че колкото и да си благодарен, ако искаш да градиш нация със самочувствие и перспектива, трябва да овековечаваш нейните постижения, а не добрините, които са и сторили другите, минавайки оттам по своя лична работа.
Дали след 130 години централният булевард в Прищина ще се казва "Бил Клинтън"?

*

В Африка има една много африканска държава. Казва се Либерия. Идва от "liberty" - свобода (нашето либертЕ, Райне!). Основана е през 1821г. от САЩ, които връщат обратно в Африка освободени роби.  Столицата на Либерия е кръстена на петия американски президент Уилям Мънро - град Монровия.
В този град днес няма паметник на Уилям Мънро. Най-тачен е паметникът на първия президент на Либерия - чернокожият, роден във Вирджиния в семейството на бивши роби  Джозеф Робъртс.