Битовизмите от трибуната българското Народно събрание може би искрено развеселиха част от публиката. Вероятно стратезите на големите партии са отбелязали хитроумни победи и са калкулирали точки за своя отбор. Жалко е, че депутатите, които в речите си така изчерпателно застъпиха темата за кюфтето като асортимент на парламентарния бюфет не си дават сметка за огромната вреда от подобен тип говорене.

Битовизирането на политиката, свеждането и до евтини кюфтета и скъпи служебни коли вече е устойчива част от чалга – културата на българското общество. Девалвирането на парламентаризма е един от тежките провали на т.нар. преход.

В цивилизованите демокрации парламентът като институция на политическото представителство, заедно с конституцията е част от пантеона на националните светини. Тъкмо правото на свободен политически избор и  представителната демокрация като израз на народната воля гарантира свободата и силата на всеки отделен гражданин. Затова парламентите в страните с демократична традиция са издигнати на пиедестала на храмове на свободата. Част от този традиционен авторитет се пренася на членовете на парламента – сенатори и народни представители. В отношението към върховния законодателен орган най-точно можем да отличим развитите, от изоставащите обюества. Ако в най-старата  демокрация – британската монархия по дефиниция се приема че всеки член на парламента е джентълмен, то в съзнанието на масовия българин е точно обратното – разбирането е, че почтен човек не следва да се занимава с политика. Не можем да отречем, че това отношение има своите основания.

В първите години на демокрацията гражданите имаха респект към парламента, като важна национална институция, която в условията на диктатура е била поругана. Заслужава да отбележим, че първите български народни представители – от Великото и 36-тото НС,  въпреки че в голямата си част бяха без всякакъв политически опит рядко даваха повод за срам. От парламентарната трибуна се произнасяха пламенни речи, яростните дебати нажежаваха атмосферата и доминираха дискусията в обществото. С годините обаче поведението на много депутати тежко компрометира парламентарната институция. Празната зала, в която неколцина кибици в пълно безразличие дремят над днешния вестник стана обичайна гледка. Едва-що слезли от москвичите с компоти от село, депутатите решиха, че е под достойнството им да се возят на нещо различно от последен модел Мерцедес, и замениха щайгата с буркани на покрива със син сигнален буркан. В същото време, в несравнимо по-богати държави френските сенатори и британските парламентаристи пътуват в скромни автомобили от среден клас. Много народни представители не са надхвърлили по акъл нискочелите мутри от средата на 90-те и днешните дечурлига – първолаци, щом приемат мобилния телефон за символ на благополучие, и гротескно позират пред камерите, потънали във „важни” разговори. Хора, които едва второ поколение спят в чаршафи, изведнъж станаха толкова „ВИП”, че не могат да пият по-младо от 12- годишно уиски… Тези подпури от „Селска чест” на Маскани намериха своята естествена кулминация в темата за кюфтетата от парламентарния бюфет, които медийна среда охотно превърна в паметник и емблема на народното представителство, много по-жива от девиза върху фасадата. Всичко това не е смешно, а гнусно.

Може би е време някой да припомни, че тъкмо институцията на парламента ни прави цивилизована нация, която сама определя съдбата си и поставя закона над всичко. Нужно е българското народно събрание отново да се превърне в престижно и уважавано средище, където гражданите изпращат най-учените и отговорни свои сънародници за да работят за общото благо. Дори когато подлагаме на критика някои политически ходове на парламентаристите от ДСБ, убедено можем да се гордеем, че нашите 5-тима народни представители, както и колегите им в предишния парламент с опита и поведението си винаги са допринасяли за престижа на институцията, а не за нейния упадък и по този начин са издигали достойнството ни като нация.


Уестминстър, Камарата на лордовете

/в-к СЕДЕМ/