На днешният ден традиционно се отдава почит на жертвите на геноцида над най-стария християнски народ - армениците, извършен от турската държава в периода 1915-1922г.  Систематично са избити над един милион арменци, други стотици хиляди търсят спасение в пустините, където умират от глад и жажда. Убийстовто е добре организирано със завидна за ленивата османска империя прецизност - концетрационни лагери, масови гробове и всички онези сатанински табиети, които си приличат при всички подобни режими. 

От политическа гледна точка турската държава може би е имала мотив да се разправи с арменците, които с активна подкрепа на Русия са търсили автономия и са проявявали сепаратизъм. Използваните средства и зловещия резултат обаче, без всякакво съмнение са нечовешки и не подлежат на никакво оправдание. И ако времето на първата световна война е време на настървение и жестокост не само в Турция, то днешните европейски нрави категорично отхвърлят подобен тип "окончателни решение"

Непризнаването на геноцида над арменците от страна на Турция, показва, че турските държавни мъже не считат един такъв подход за недопустим и ни кара да се съмняваме, дали не биха го повторили, ако им се отдаде сгоден случай. Тази страна иска да стане част от културна цивилизована Европа. И има държави, които са склонни да я допуснат, заради лични политически сметки и криворазбрана геополитическа целесъобразност.

Арменците са пръснати по всички страни. Сред тях има доста състоятелни и влиятелни хора. Те са съумяли да наложат признаването на геноцида в целия цивилизован свят. 

Има обаче още едно етническо прочистване, от многото извършени от Турция, което до ден днешен не е признато, нито възмездено. По време на Балканските войни 1912-1913 българското население в одринска Тракия е подложено на геноцид, в сравнение с който толкова сатанизираните престъпления на Милошевич в Сребреница и Косово изглеждат като дребно хулиганство.

Редовна турска армия напълно унищожава стотици изцяло български села избивайки всички жители. Стотици хиляди българи са принудени да бягат през Странджа и Сакар. Хиляди измират от изтощение. Турските войници гонят хората и ги убиват като овце. Майки изхвърлят бебетата си край пътя, за да могат да бягат с по-големите си деца. Изоставащите възрстни и болни хора са подложени на заколение.
Днес целия регион южно от Бургас е населен с бежанци от Одринско. Цели села живеят със спомена за старото си село, за убитите близки, затритите имоти, съсипаните съдби.
Поради силното македонско лоби във властта след освобождението и до днес, темата Македония се налага като водеща в българския национален идеал. Трябва да признаем обаче, че геноцидът над българите от Одринска Тракия надминава по жестокост зверствата в Македония. 
След Първата световна война е договорено, че Турция трябва да заплати обезщетение на българските бежанци и на роднините на жертвите. До ден днешен това не се е случило. До днешния ден Турция не е порицала това свое поведение. До днешния ден Турция не е показала с нищо, че не би го сторила отново. След промените българската десница не обърна достатъчно внимание на темата. Една от многото проспани теми. Една от най-важните теми (може би важна колкото атентата в Св. Неделя, който моята партия  ДСБ има пошлата низост да проспи и тази година)
Комунистите - най-големите национални предатели и безродници в историята, (такива са по идеология, самообявили са се за такива, а не че са нарочени и от мен) успешно яхнаха темата и манипулирайки скръбта на стотиците хиляди бежанци и техните потомци направиха актив от казуса. Парадоксално е, че тъкмо коалиционния партньор на ДПС чрез своя евродепутат Евгени Кирилов постави и наложи в Европейския парламент императивното искане Турция да изплати обезщетението на тракийските бежанци, като изрично условие за водене на преговори за членство в ЕС. Срамно е, че досега никой евродепутат от десницата не го е направил.

Мисля, че темата ще бъде непълна, ако не кажа и няколко думи за Възродителния процес. Своето лично, неангажиращо никого мнение, разбира се. Идеята за асимилиране на турците имаше политически основания. Масовото изселване на турците отдалечи България с 10 години от неизбежната косовизация.  Комунистите обаче, както всичко с което се захванат го направиха по-безобразен и нечовешки начин. Прекръщаването на надгробни паметници, разораването на гробища, прогонването на хора без възможността да продадат имота и пренесат имуществото си - това се правеше от Турците в началото на века, но не може да се прави  в следвоенна Европа. Човешкият живот и достойнство стоят над политическата целесъобразност. Който е част от Европа го разбира, а който е азиатски калтак, който иска да го пуснат за "да си лапка" няка как да го разбере.  Ако българската държава беше подходила далновидно, с позитивна дискриминация на сменящите имената си, с плавни законови промени, които да ограничат сепаратизма и исляма, можеше и да се случи. Народна Репулика България обче подходи по турски. И покри със срам името си. 
Затова, когато Иван Костов, като министър-председател се извини на българските изселници, той действаше като политик на европейска държава. Това, че Йълмаз, а днес и Ердоган не изразяват съжаление за зверствата над арменци, българи и гърци ги показва като политици на азиатска варварска държава. Грешат онези, които хулят Костов, че се бил извинил преди да получи извинение. Цивилизованото отношение не подлежи на условности и тънки тарикатски сметчици. Или си бял човек, или си джигит. Това важи в международната политика точно толкова, колкото и на пътя.

Българите вършиха зверства в Македония, Сърбия, Гърция и Румъния. Това няма как да бъде отречено. То е и разбираемо. Като гледаме какви изверги и изроди ходят по улиците ни днес, можем да си преставим какви примитиви са били дядовците им. Простака, когато му дадеш оръжие и власт-безвластие е способен на неща, за които и сатаната не би се сетил. Затова навсякъде където се води война, мирното население страда. Аскера не прощава. Зверставата, които вършиха българите, ги вършиха и сърби и гърци и турци...вършили са ги и ангийските драгуни по време на войната за независимост в САЩ.

Войните за национално обединени завариха България да граничи отвсякъде със свое население. Затова ние никога не сме обезлюдявали села, не сме преследвали кервани с отчаяни бежанци и не сме клали изоставени край пътя деца. Може би ако бяхме завладели чужди земи, и ние щяхме да го правим. Но Бог беше милостив и ни спести това изкушение. Запазихме човешки облик и във времето на всеобщо безумие, когато Екзарх Стефан и пловдивските свещеници сложиха на расата си еврейските звезди и с вдигнати хоругви поведоха шествието към вагоните с бодлива тел.

Затова днес имаме основанието със самочувствие на европейци да заявим на Турция, на ДПС и на техните съюзници от БСП, че в цивилизована Европа няма място за двузначно отношение към престъпленията срещу образа и подобие Божие. Колкото и младо-турски да са били тогава, колкото и светски да са днес и  колкото и буферни спрямо азиатския ислям да искат да бъдат утре..