Еврофалия. Звучи ли ви като някой от онези превзети и претенциозни европроекти в областта на културата, които изливат купища грешни пари в "авангардно авторско кино"?  Значи сте близо до истината. Еврофалия идва от
 
euro- европейски и
phalos - (гр) х..й, разговорно название за мъжки полов член, използва се пейоративно за образци на особено безвкусна архитектура.

Някога София е била красив европейски град. Никога не е била като Виена или Париж, но е била като София и това за нас е било по-важно. През 1943 - 1944г. новата Антанта решава, че София трябва да бъде срината със земята. Изсипват стотици тонове бомби от небето и  унищожават огромна част от центъра на красивия град, заедно с близо 3 500 от обитателите му.  Все пак, дори след бомбардировките  остават някои красиви места в София, оцеляват през къща, през две. След това съюзниците на онези с бомбите идват с танкове да доразбутат и дооплячкосат, каквото е останало. Докарват политическите си приятели от най-забитите пущиняци и ги насаждат в красивите къщи да управляват...

И въпреки това, 50 години някак си София запази част от своя градски дух, красивите сгради - свидетели на история създаваха настроение, край тях капеха есенни листа, бабите ни ни водеха за ръчичка и ни купуваха геврек, боза от 6 и сладолед ескимо. По-късно, вече с червените връзки се въртяхме около старите къщи и събирахме падащите по капаците на зелените москвичи кестени...

Едно от местата - красиви емблеми на нашата мила София беше "завоя на Раковска" - между Първа градска и Славейков, със старите кооперации и двете красиви къщи.

Ето едната от тях в последните и дни.




Онези с бомбите се скараха с онези с танковете и ги изтощиха, докато съвсем се скапаха. Дойде демокрацията и ние, софиянците, онези с бабите и пионерските връзки замечтахме да живеем като в Европа. Европа за нас беше красив идеал за място, където хората живеят в красиви стари аристократични къщи с мушката по прозорците.

Докато ние вървяхме към Европа, разни  пущиняци изпомежду нас,  съсипаха града ни и изличиха градския му дух. Превърнаха го в грозно, безвкусно, неуютно мръсно изоставено заради чумата село. Ама не точно селото, а циганската махала накрая на селото - между табелата и бунището.

Едно от най-отблъскващите извращения на мутренския селски посткомунизъм, олицетворение на всичко не-европейско в политическия и обществения живот се случи тъкмо на чаровния някога "завой на Раковска".  Алчни хора, явно подкупвайки наред жалки чиновници в общината събориха красивта стара къща . Дотук добре, нищо на този свят не е вечно. Може пък да построят някое ново бижу, покрай което ние да водим за ръка внуците си и да му се радваме...

На това тясно криво място, носещо духа на първите 30 години от XX век, алчните хора, подкупили безскруполните чиновници построиха ... 7 етажен стъклено-железен многостен с вписани един в друг различни триъгълници



Сградата копира светилото на архитектурния модернизъм Сър Норман Фостър и може би би стояла доста добре в широкото пространство на един модерен бизнес център, някъде по Околовръстното.

Но забучена в това идилично и тясно завойче на "Ръкси" огромната стъклена сграда изсмуква целия въздух от пейзажа и грозно смазва всичко около себе си.

Много пъти съм си мислил, че няма по-вандалски акт в тъжната история на града от тази сграда или по-точно от разрешението за построяването и на това място.

Много пъти в изблик на гняв греховно съм пожелавал, ако някога стане революция, да се издирят подкупните чиновници, които са разрешили тази сграда да се построи там, да ....и земята под тях да се поръси със сол, за да не никне върху нея ни трева, ни плевел...

В своя гняв и мъка по изгубения град, съм намирал упование само в една мисъл. Вече сме в Европа. Европа ще натиска бай-ганьовците и те ще отстъпват, стъпка по стъпка и педя по педя България ще става европейска страна. Ще има правила, ще има красота, ще има отново градски дух и щастливи хлапета, които ядат сладолед около красиви сгради. И тогава ще съборим стъкления паметник на българското робство и на негово място ще построим отново старата къща - същата като някога, ей така напук на простотията. Имаме един мощен съюзник - европейските институции, които не от човеколюбие, а от личен интерес ще ни натискат да станем и ние европейци, за да не ги излагаме пред чужденците...

Днес научих, че софийските офиси на Европейските институции ще се местят в нова сграда, за която са похарчили 9 млн. Евро европейски пари.
Европа - символ на надеждата ни за правила, култура  и красота се премества в стъкления фалос - символ на мафията, корупцията и безмозъчния селяндурски кич.

Ето, тази авангардна авторска инсталация с пърформанс аз нарекох Еврофалия - Europhalia - типична претенциозна безмислица с общи пари.

Паметникът с шмайзера е като Давид на Микеланджели в сравнение с този неморален кич.
Петох..йникът пред НДК  е като къщата на Хундертвасер в сравнение с този неморален  кич.

Европейски кич.
Антиевропейски кич.
Европейски антиевропейски кич.
Прокълнат.

Ако някой може да напише нещо нецензурно на всички официални езици в ЕС и да им го лепне на тези жалки убийци на надежда... всъщност няма смисъл.

Градът на Божията премъдрост ще надживее и тях.