Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2008 11:19 - Гашняшката династия на Уйовичите
Автор: templar Категория: Политика   
Прочетен: 14273 Коментари: 30 Гласове:
2

Последна промяна: 14.07.2008 15:02


Днес ще ви разкажа за гашняците. Те не са етнографска група като мияците и турлаците. Гашняците са социално -антропологична категория, която според най-разпространената хипотеза се числи към човешкия род (въпреки, че учени от Лозаро-винарския техникум в последно време доказват противното) и населява плевенските салкъмени дръмки (акациеви гори)

И така, градът е Плевен. Той е древно древнотракийско древноримско поселище. По време на мрачното турско робство града е населен предимно с турци. По време на героичното възраждане българите обръщат демографията с хастара навънка, диплят пачки от добитък и зърно и изхвърлят турците "зад барата". Тъй като е близо до пристанищата Сомовит и Никопол, Плевен става център на силна търговия с европейските и евро-атлантически структури. В града се появяват все по- заможни люде. Те си строят хубаи къщи на главната. Наемат си работници, които да въртя дюкяните по Сър-пазар, а своите синове изпращат във Виена, Нанси и Дрезден да се изучат. Потомците се връщат с навити на масур мустаки, бастончета със сребърни лъвски глави и шапка тип "бомбе", чието основно предназначение е да я свалиш галантно, колчем зърнеш някоя гуспойца от домакинството  на д-р Х. по главната. Гуспойците от своя страна също не се помайват. Те свирят на пиано и се упражняват в художеството. Някои са прихванали от възпитателките си немцойки да шпрехят и четат Гете в оригиналния готически немски, докато въздишат на перваза сред петуниите - единственото сенчесто място в плевенския пек. Този същия Плевен си има театър и опера, където гуспойците демонстрират виенските си рокли, капелите с воалетки (при дамската част от обществото, както и при господата капелата е тоже обезателна) и широко застъпените ръкавици до над лакетя. Тъкмо в операта става и прочутото изпускане на кърпичките тъкмо пред желания кавалер.  По къщите се появили дори грамофони с фунии и плочи на Шарлей Темпъл и Аспарух Лешников!

Бившите плевенски чорбаджии-изедници и по-окомуш занаятчиите, превърнали се в бюргери като по учебник, отварят фабрики и кантори, в които се препитават от смучене  потта на трудовия народ. Ако фабриките им не достигнат, за подлата си цел буржоата ползуват чифлиците и лозята (лозетата) си, където морните селяци превиват шия под ярема от тъмно до тъмно. 

Да кажем нещо и за трудовия народ на плевенския край. Ако ви се случи да попаднете в Народната библиотека и да четете вестници от онази епоха, не може да не се впечатлите.  Околоплевенската действителност се отличава от останалите градове на нова България по криминалната си хроника и кръвожадността на местните селяци. Заглавия като "напил се, заклал майка си и я хвърлил в кладенеца" или "рецидивиста Мръвката затрива горски и трите му деца" както и "братя се колят на погребението на майка си" са банално ежедневие в широката яка на иначе твърде успешно поевропейчения град. 

Времето си текло. 9-та плевенска сам самичка смазала 7 английски дивизии при Дойран и измарширувала по главната с 600 пленници - единствените оцелели свидетели на най-тежкото военно поражение на добрата стара Англия. Гуспойците продъжавали да рисуват посредствени маслени пейзажи от скобелевия парк и да въздишат по рецитациите на Христо Бръмбаров... а бащите им - все така ненаситно  да смучат потта на народа.

Дошъл 9-ти септември. Денят на народната справедливост. Народните синове  взели търмъците  (по оня край така викат на мотиката, а глагола е търмъча) с които довчера претрепвали родните си майки и  бащи, че и по-далечни братовчеди, колчем се стигне до делба на имот. С добре отработени движения и под насърчителните подвиквания на съветските солдати, бохотската фронда прекъснала животите на разните офицерчета, фабрикантчета, докторчета, адвокатчета и прочие педерастчета, дето се къпят всяка седмица и затъкват носовете си с кърпичка, когато пайтона им мине покрай изхвърлено на пътя джибри.

След като се избили много адвокатчета и докторчета, а останалите изпратили да копаят (вечната народна мъдрост гласи :абе що не одиш да покопаш, та да видиш как се вади хляба), останалите живи жители на Плевен свикнали с мисълта,  че да си лъскаш патъците, да се затуляш когато се секнеш и да сресваш мустаките си с гребенче не е добра идея. Гуспойците се отказали от капелите и сложили модните за времето си червени забрадки тип "колхозница" Няколко започнали работа в местната птицекланница, където   заедно с няколко местни циганки кормели замразени пилета с голи ръце на поточна линия. Така някак си успявали да изхранват дечурлигата, които задавали тъпия въпрос "кога ще си дойде  татко?" 

Тук започва нашата история. 

Тъй като доста граждани изчезнали безследно, къщите по главната останали празни. Е, имало-чат пат по някоя неблагонадеждна  зоза с 2 хлапета, но на тях им стигала и една стая.
От околните села заприиждали новите хора. Пелишат, Опанец, Бохот, Къшин, Буковлак, Гумотарци, Ъглен, Гиген, Телиш, Къртожабене и други такива огнища на циливилизацията останали история. Вече всички станали граждани. По плевенската главна къщите пак се огласили от  детски глъч. Старите непотребни пиана били изхвърлени през прозорците и на тяхно място се построили модерни кокошарници. Батовете трудно свикнали да ходят по нужда в стаята до спалнята, а практиката на гражданята да си носят сополите в кърпа в джоба остава загатка и до днес. Тъй като в къщи се ходи по калцуни (груби плетени вълнени чорапи) , доста новодомци се изпопребили по хлъзгавите паркети на градските къщи - види се гадовете "бивши"  били заложили този хитър капан, за да саботират народната власт. Но веднъж, един нов плевенец след поредния плонж се ядосал, грабнал тислътъ (тесла - вид плевенски вечен двигател) и в яда си започнал да удря дъбовия паркетен под.... Еврика. По така нацепения паркет калцуните не се хързалали. Човекът нацепил целия паркет. Човечеството е спасено, поне в прогресивната си част. Бацето изтичал развълнуван на главната. Там течал обичайния за новия Плевен реазговор:

- хайде бе да го еба!
-нидей, ша та ряпна у виждъта!
- ко става бе, съде си тръгнал с таа гулема главъ?
- на чишмътъ с майка ти
-внимавай, лежал съм в затвора, да не требва па да лежа...
-ари уа, ко праити вий уа!

След размяната на обичайните любезности нашия Архимед  разказал на събратята си за номера с теслата (тислътъ). Запретнали се ръкавите на рубашките. Няколко дни главната от Сър-пазар чак до Военния клуб се огласяла от чукане и псувни. След това всичко стихнало. Плевенци вече не се хързаляли по паркета и стоели стабилно на краката си дори след седмата ракия. Можели дори да изпеят "Партизан за бой се стяга" и да уцелят забития във вратата на гардероба пирон с гащите си чак от другия край на коридора, където е кочината на прасето (бившата зимна градина)

За тези гащи иде реч в нашия разказ. Батовете от плевенските села имали по един чифт гащи - сватбените. Щом изпълнели церемониалната си роля тези одежди немедленно минавали на въоръжение в земеделското производство. До самия край на 80-те години панталоните с ръбове, белия потник на ситни дупчици и вързаната на 4 възела носна кърпа (т.нар. пош) на главЪтЪ били парадната униформа за работа по доматите. 

Та тези официални гащи, кой знае защо не се носели с колан, а се връзвали с канап, зебло или в по-късните години с найлоново или сезалово въже. По тази особеност на носията лесно ще различите плевенските  батове от събратята им в другите краища на китната ни таткови"на. Навдякъде връзват своите сватбени гащи с откраднатия от казармата колан. Не и в Пуевин. Там ползват канап.

Заради този похват в носенето на гащите, малкото останали вдовици на адвокатчета , офицерчета и докторчета наричали новите плевенци с галеното "гашняци"  
Бившите градски госпожици се събирали следобед на чай и кафе от леблебия, разменяли си кройки за покривки на еднна кука и брюкселски дантели, похапвали "агнески" и сладкиш с вишни и си спомняли за младостта. Наоколо подтичвали дечицата им, прилежно сресани и изтупани в бяло-сините си моряшки костюмчета. Ако някое по-палаво хлапе тичайки около виенската маса за 12 души се разгащело, майка му веднага просъсквала: 

-По-полека мама, оправи се, че  мязаш на някой Гашняк, чуваш-ли-как-во-ти-казвам ни са алосвай!

След като напъха ризата обратно в 3/4-тите панталони на наследника си, бившата гуспойца нежно завирала носната си кърпа във врата му, за да не настине и  го пускала за да продължи траекторията си около масата...

Гашняците идвали и идвали. Главната им отесняла. Центъра прескочил "изпод барата" и завзел крайните квартали. Градините и лозята на "Дръмката" "Табако"вата чешма" и "Стадиона", където "бившите" правели славни излети и разходки с двуколките си, получили качествено-ново предназначение. На тях изникнал новия Плевен: Сторгозия, Дружба, Младост - десетки хиляди и то само гашняци - с проверен и доказан произход. Така "да го еба",  "тая гулемъ главъ" и "мене ми е през Уя" станали синоними на новия Плевен - града на победилата народна правда.

Кокетни, каквито са си жените, другарките на гашняците намерили цаката и на вечната кал и мърсотия, която домашните внасят в подредения и чист дом - върху персийския килим заковали прозрачен найлон в четирите ягъла. Ха, цапай сега, колкото искаш. Като покриеш и мебелите с чарашфи и може да трае поколения. Щото като дадеш москвича на големия син, за малкия да остане поне сгъваемия диван...щото на село не ще да се връща, иначе там къща на 3 етажа с всички екстри...

Бившите гуспойци вече ги нямало. Гашняците се замогнали и издигнали. . Създали се цели династии от успешни гашняци. Някои дори станали министри. Ще ги познаете по това, че каквото и да се случва, на тях им е "през уя" (лат. trans penis). Затова си викат закачливо помежду си  Уйович.


N.B. Разказаната история е художествена компилация, но всички случки са реални събития от град Плевен с реални хора, някои от които с политическа кариера в БСП(к)



Гласувай:
2
0



1. luben - Както казват синовете ми
27.03.2008 11:28
Мноо яко...

Браво темплар!
цитирай
2. анонимен - Много добре,браво!
27.03.2008 12:54
Много добре,браво!
цитирай
3. thehobbit - Олееее
27.03.2008 13:09
... задавих се от смях някъде по средата. Браво, чудно. Генеалогия на запалката...

ДАГЕ :)
цитирай
4. анонимен - Еееееееее, напълни ми душата.
27.03.2008 13:54
След вчерашната и онзиденшната одринска дискусия, направо въвеждаш в навик посещението ми на твоя блог.
Но кой познава Плевен?
Не познава Плевен оногози, който не знай кой е Никола Бърдаров, не знае циглите на Иван Железаров /чиято импозантна родова гробница ще намерите и днес, но без железните топки в самото начало на Плевенските гробища/, касите на Буржев, който не е чувал къде е къщата на предателите Оббови, или пък не се е редил на опашка за олио в ранните 90 със завършил през четиридесетте в Марсилия, който не е чувал за чугунолеярния завод на ми керида фамилия Рубиса или за сърчорбаджията Цонко Доровски, или пък не е чел историята на града, написана от Юрдан Трифонов, който не е чувал дори историята за лекаря на бедните д-р Бешков.
Този готин разказ не е за тези, които не познават Плевен, който казват бил и любимото място за кулинарни и не само похождения на принца Кирил.
И така....
цитирай
5. templar - Спомени
27.03.2008 14:06
А видеопрожекциите на "Ну погоди" в Захарно петле. А киселото мляко в стъклени буркани със станиолени капачки, а "Химията" и "Дома на книгата. Тези послените са от соца, ама са ми мили спомени. Както и блатото "жабокряково" във вечния строеж срещу "книгата" където хиляди жаби падаха под прашките...Имаше и страхотен спортен магазин по "Ленин" към гарата. Щях да забравя и поповите прасета и "пападурките" при Митьо глиста
цитирай
6. gantree - :)))
27.03.2008 14:23
Лелле, дъге! :)) Ма ка`мое така да пишиш за тоа`убав град, дъге!
цитирай
7. templar - "дъге" викат в селата
27.03.2008 14:30
урбанизирания плевналия произнася бавно и отчетливо "дъ гъ еба" ( с ударение върху "е")
Пример: Главната в събота следобед. Майка бута количка. За ръка е хванала поотраснало момиченце с бели топчести панделки "кордели" и бяла тюлена блузка с апликации на цветя(бели).
Майката е спряла и вече половин час говори със своя приятелка. Наоколо кръжи нервния баща (Цецо или Пъшо), облечен в нова дънкена риза и чантичка на каишка през китката и люпи слънчогледово семе. По едно време нервите му не издържат. Нервно, но тихо той просъсква към жена си:

-Хайде бе дъ гъ еба, докога ща чакам бе дъ гъ еба!
цитирай
8. анонимен - Ми и соц-ът, да!
27.03.2008 14:55
Даааа, "Захарно петле", в което имаше и....захарни петлета. Футбол се играеше на гърба на "Химия-та" или пък в по-малък състав до Турската баня - галерия, ама топката падаше често в каскадата. "Книгата" беше готино място, шейна се караше от "Майка България" надолу, разходка в "Кайлъка" или "Скобелевия парк", вечер в театъра "Г. Кирков". А бе имаше чар.
цитирай
9. gantree - @ templar 7
27.03.2008 15:00
Нне! Можем да спорим! Дъге се произнася, с уж нехайно провлачване на "е"-то. Имах едно много хубаво гадже, от "химията" :)) чакахме се винаги при "Графа", ако го знаеш - облеченият винаги в спретнат бял костюм семкар-шизофреник.
цитирай
10. templar - най-нелепата случка
27.03.2008 15:00
когато баба ми срещна някакъв съсед пред блока и ми каза "Кажи добър ден на чичо си Пъшо" Аз не бях чувал това типично плевенско име и се сгърчих в дълга агония от смях, при която се търкалях по асфалта останал без въздух. Баба ми се притесни от неудобство, шибна ме с опакото на ръката и ме нарече "мискинин"
цитирай
11. анонимен - Соц, Цецо или Пъшо :-)))))))))))))))))
27.03.2008 15:03
А в дома виси скромна фотография на участник в 9-та Плевенска. Прадядото даже паднал във френски плен /имал късмет, че не е гръцки/ и прекарал няколко години на остров Тасос, където научил френски и гръцки, а вечер дружал с френците на шоколад и шампанско. и пленяването имало своите предимства ;-)
цитирай
12. templar - спор няма
27.03.2008 15:04
Има кратка и дълга форма на възклицанието Дългата (дъ гъ ебъ) се използва в по-интимен разговор - с майка, баща, съпруга, учител към ученици и пр. Кратката форма ("даге") се употребява в по-официална, външна комуникация или когато се консумира слънчоглед
цитирай
13. templar - Графа
27.03.2008 15:07
Може би ми се смесват образи, но се сещам за бяла пластмасова мрежеста шапка с периферия, бели патъци, тъмни очила и мустачки тип "пичеловки"
цитирай
14. анонимен - Имената
27.03.2008 15:07
Темплар,
И с мен горе долу така се получи. Ама не е само Пъшо. Имаше Пъшо, Пато, Гето, Гото, Цоко, Лако и ред подобни фамилии - Патов, Патовски, Цоковски, Гетов...
И за корделкикте си прав. Обикновено се казваше Гергана, имаше бели корделки и вечните плитки.
цитирай
15. templar - пропусна Пело
27.03.2008 15:12
и Пеко
А всъщност Пъшо е съкратена форма на Парашкева' - мъжко име, което се е срещало често до освобождението.
цитирай
16. анонимен - Браво!
27.03.2008 15:16
Отлично написано, Templar!
Твоят блог е светлина в тоталната гашнярска смрад.
Бъди здрав и пиши!
цитирай
17. gantree - @ templar 13
27.03.2008 15:20
Абсолютно нищо не ти се смесва - човекът е същия :))
Заставаше преди стълбите, точно по средата между "химията" и автотранспортния.
цитирай
18. templar - имаше още един
27.03.2008 15:23
подобен тип - фотограф, който кръжеше около "каскадата". Само че той беше с кремаво сако-яке тип АБПФК

Ей, сетих се и за "футбола" една футболна топка пред паметника, където се събираха феновете на "Спартак"
цитирай
19. gantree - @ templar
27.03.2008 15:27
Е, този, фотографът, не го помня или не го знам. Все пак, съвсем кратичко съм изкарал там, но Графа - той просто няма забравяне, отпечатал ми се е много ясно като спомен.
цитирай
20. templar - ако се върнем на политическа тема
27.03.2008 15:30
Плевен винаги е гласувал в синьо, но резултата му е бил червен заради многото налепени села, които обръщат резултата.
Освен това е единствения град в България, който демонтира паметника на съветската армия. Дълги години на централния площад стърча гол постамент.
цитирай
21. анонимен - Топка
27.03.2008 15:30
Да, и Пело, и Пеко, че даже и Карло ;-)
Нееее, топката не беше важна. Събирането ставаше около Тотото, където после почна да се бистри и политиката. Там имаше един подобен на Графа, на когото викаха полковника. Той по неведоми пътища се беше сдобил с книгите на Волкогонов и разказваше за прочетеното.
Графа го помня и аз. Страшен перко! И фотографа помня.
А Мончо с файтона?
цитирай
22. templar - топката и тотото не е ли едно и също място?
27.03.2008 15:33
между каскадата и киното?
А мончо къде е бръмчал?
цитирай
23. анонимен - Каскади и файтони.
27.03.2008 15:37
Топката и тотото е едно и също. Поне по моите ваканционни спомени. Баба ми и дядо ми живееха съвсем наблизо.
Мончо бръмчеше още по соц-време с файтона вежду общината и Старата главна, а на държавно караше едно детско влакче със същия маршрут.
А помниш ли мелодията на часовника в 12? Години по-късно разбрах, че това всъщност било "Слався Русь великая" или нещо такова.
цитирай
24. templar - да-а-а-а
27.03.2008 15:42
И влакчето (първо с джипка, а по-късно д ГДР-ейски локомотив) и часовника ги бях забравил.
цитирай
25. анонимен - edno wreme
27.03.2008 18:32
ne e bilo samo Plewen, desetki provincialni gradowe sa bili ognista na kultura i progres... dokato ne e minala Sawetskata armia... Kakto kazwashe diado mi (ot Panaguriste)- tam kadeto stapi ruski botush- trewa ne nikne
цитирай
26. анонимен - Скромен принос - допълнение
28.03.2008 00:12
Като ша м'аана, та нема а п'овтора !
цитирай
27. gantree - :)))
28.03.2008 07:36
Хахах, това също е вярно :)))
цитирай
28. анонимен - и пак за Уйович
30.03.2008 10:19
http://www.avramov.com/blog/?p=305
цитирай
29. анонимен - Спомени...
12.04.2008 22:44
Леле, какви спомени предизвика не толкова разказчето, колкото коментарите след него, у един "гащник", от известно време живеещ в София!
Сега да уточня- фотографът, за когото говорите, трябва да е бил бай Крум Халата, Бог да го прости. Ама как така никой не се сети за Минко семкаря, за Гошо Кръста, за един луд дето се моташе по пазара с железничарска униформа...
И една загадка: кой помни какво е "балатонка" и защо се казва така?
цитирай
30. анонимен - балатонка
25.08.2008 11:25
що се казва балатонка, не знам, но помня че ги продаваха под НАРКООП-а...при ресторант Будапеща...може би заради Балатонското езеро...в Унгария
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: templar
Категория: Политика
Прочетен: 3027189
Постинги: 428
Коментари: 2649
Гласове: 10538
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930