Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.

1875г. П. Славейков


Винаги съм приемал този стих като емоционален вик на критика и омерзение.  Снощи, докато гледах новините го видях с други очи. Дядо Славейков хладнокръвно е констатирал един факт.

Същият факт може обективно да бъде констатиран и днес. Хладнокръвно, безпристрастно, без емоция. Българската нация е мъртва. Като куче сгазено на път Е79.  Мъртва тъкан, която минаващите коли размазват върху асфалта, белите червей разяждат, вятъра вее останалата четина. А тя не дава никакви признаци за живот. Очите и са мътни, без блясък. 

Влязохме в руслото. Стана ни навик. "Обичай-на-тапроцедура", както казва Мечо Пух. 

1. Случва се някакво умопомрачително безобразие, чудовищно престъпление, нелепа смърт или групово изтребление. 
2. Очевидно е, че причината на нещастието е пълното безхаберие, липса на законност, простотията и далаверата на хора в държавните институции на всички нива. 
3. Следва това, че 200 души блогъри и 10 журналисти извън таблоидите пишат изящни текстове, в които обосновават колко са потресени, възмутени, огорчени, недоумяващи и настояващи за а, б, в, г.
4. Ако безобразието е достатъчно голямо ББС прави филм.
5. Управляващите казват нищо в стил "ще я видиме тая работа" и правят 2 неща: комисия в която да назначат жените си на работа и банкет, откъдето да си тръгнат с плик кюфтета за вкъщи.
6. Някой от опозицията дава лошо посетена пресконференция, на която прочита бланковия си текст, като само сменя името на жертвата и министъра, който трябва да подаде оставка.
7. След три дни възмущението стихва и отминава.
8. "Народа" изобщо не  научава за възмущението, защото няма откъде. Той блогове не чете, не чете вестниците Дневник и Капитал. Чете статии като цитираната във вчерашния ми пост, в които се разказва за печени прасета, туршия и светски работи.
....

И така след около 3-4 дена до следващото гиганстко престъпление, до следващото гиганстко свинство на някой някъде в администрацията и следващия пълен гьонсуратлък на онези, чиято работа е да имат политическа воля да наказват безобразията от името на народа....

Статистика. Кич. Скука. 

Темата за досиетата е същинската тема за българския преход. Тя е Алфата на новата ни история. Българската "демократична общност" толкова пъти и толкова много говори по тази тема, че тя се превърна в клише, за чиито смисъл никой вече не се замисля. Говорен дефект, който  минава покрай ушите на слушателя.

Вчера усетих, че същото става и с личните трагедии.  Максим Стависки, Могилино, Влака, Детето, което се хвърли от прозореца,  Детето, което убиха...трагедия за няколко родствено сързани хора, а за останалите досаден рефрен, статистика... Всеки чака своя ред да го връхлети държавата убиец и всеки се надява, че като му дойде времето все ще измисли нещо да се "откачи" от нещастието. А дотогава - сипи по една ракия и пей сърце...едничка радост ни остана.

Може би излизаме на последната права на содом_и_гомора. Скоро ще започнем да се ядем живи и сурови по улиците.
Или може би сме на правия път.. може би ще се издигнем над конкретната трагедиЯ и ще видим рамката в която тя се случва, причините и източниците на злото.

Много се шумя за Могилино. Една национална телевизия адски много плака и тръбя за нещастните деца. То не бяха репортажи, интервюта... след което спетнаха музикално шоу, с което да съберат пари за децата от Могилино. И събраха.

Една седмица по-късно същата телевизия пусна друго музикално шоу, в което всяка вечер от 20:00 часа показва как умствено недоразвити деца, същите като онези в Могилино се опитват да пеят, а телевизията, журито, водещите и зрителите си умират от смях, пускат клиповете в интернет и ги теглят стотици хиляди пъти и се смеят и подиграват стотици хиляди пъти.... след като цялата нация (говорим за между 800 000 и 2 000 000 българи всяка вечер) си устройва колективен лов на душевно-болни изоставени деца, защо Гоце да не си устрои лов за вълци? Не е ли Гоце най-верния и истински представител на този народ?

Задачата няма решение. Писането в блогове не е решение. Фактът, че има няколко хиляди души, които да констатират и да се дразнят от безобразията не е решение.  Нацията е мъртва. Причините за това са няколко. Ще ги повторя тъпо и упорито:

1. Няма елит. Няма дори малък елит. Няма дори полу-елит. (още по темата съм писал тук) Нацията се ръководи не от умни и далновидни свои представители, а от прослойка която гледа на живота по същия начин като "обикновения народ" , т.е. с манталитета на дебел таксиметров шофьор, който е возил малолетна проститутка и накрая на курса се е оказва че тя няма пари да си плати...

2. Няма ценностна система. Никой от нас не може да каже ценностите, които обединяват българите. Никой не може да дефинира какво е да си българин - в духовен, културен, ценностен план. Не съществуат правила и морални норми, които да ни обединяват, такива за които да имаме съгласие помежду си.  Християнската вяра е била обединиявашата ценностна система за българите, когато са били едни неграмотни полу-животни. Те не са разбирали от богословие, но са имали първобитен страх от Бога. Т.е. дори в най-мрачните времена е имало накаква, примитивна, допотопна но реална общосподелена ценностна система. Днес няма такава. Днес потомците на онези българи искат децата им да учат християнство, ислям и будизъм, за да могат да си изберат... :) 

3. Няма законност и справедливост. Българският преход успя в повечето реформи и страната ни  извървя дълъг, важен и полезен път. В едно обаче всички реформатори се провалиха чудовищно. Те не успяха, не им стигнаха силите, волята и акъла да създадат законност и  усещане за справедливост. България не само не е правова държава. Тя е обратното на правовата държава.  И тази единствен, но чудовищен неуспех в най-важния смисъл спояващ едно общество провали целия преход, пренесе негативизъм и омраза към всички важни крачки на прехода - свободата, демокрацията, интеграцията, пазарната икономика, глобализацията.... днес всички те са "мръсни думи" заради липсата на законност. Защото когато няма законност, от тях се ползва не нацията, а само олигархията. Когато няма законност, от свободата, демокрацията, пазарната икономика... се възползват само престъпниците за да мачкат по-успешно онези с гайдите...

4. Няма как да се въведе законност, защото прокурорите и полицайте са същите полу-човеци като таксиметровите шофьори. Същите простаци, пияници и лумпени. И тъй като такива са повечето хора в България , то няма откъде да се вземат хора, които физически да въведат законност. Има един шмекер, първобитен тарикат, който го играе като театрална роля, ходи с пищов в колана и "наказва","глобява"  и се заканва на лошите и той се превръща в национален герой.  Задачата няма решение (освен ако по някаква причина англичаните или друг  цивилизован народ не ни окупират)

5. Няма образование. Тук кризата е идейна (т. 1 и 2) и човешка (т. 2 и 4). Вследствие на това преходът роди 18 набора пълни кретени - хора негодни за нищо, пълни невежи, неграмотни, лумпени и аутсайдери, нехващали книга. Хора с много тесен умствен хоризонт, без познания за света, без фантазия.  Дълбок и автентичен пролетариат, само че в пост-индустриалната епоха, наречена "информационна". Вярно е, че някои от тези хора успяват, заради самообразование, самодисциплина и остатъчни семейни ценности. Но "стандарта" е леш.

6. Пазарна среда, която както навсякъде по света печели от онова, което се търси и следователно го предлага агресивно и обилно. Това води до пропадане по спиралата на медийната простащина. Пред очите ни относително нормалните хора сред роднините и приятелите ни се опростачват, бавно, неусетно, стъпка по стъпка, шоу след шоу. Постепенно ослепяване на еднооките в царството на слепите.

7. Пълната липса на елит я споменах в т. 1. Тук ще я повторя, за да продължа със следващата характеристика на този "липсващ" елит.  Дори хората, които се възмущават, потрисат и негодуват, т.е. не са изгубили напълно зрението си, са неспособни да дадат реален отпор на системата. Те нямат свой начин на действие, който да може да накара "системата" да се уплаши, да се свие, да реагира. Нямат. Приказките по блоговете имат нулев ефект. Единствената видима  проява, която леко разклока блатото  бяха "екопротестите", но видяхме, че и те бяха хаотини, слаби и затихнаха след по-малко от месец. Днес навсякъде по черноморието и Рила се строи, но никой вече няма сили да протестира. Мина им модата.
Т.е. дори и да има събирателно 50 - 100 хиляди души, които да не искат да живеят в содом_и_гомор, все едно че ги няма. Те : 1) нямат съгласие помежду си за приоритета на проблемите и тяхната причина; 2) нямат самочувствие, че могат истински да променят нещо и затова не биха инвестирали повече от едно-две излизания на теферич; 3) намят познания, компетентност, хитрост, въображение и най- вече дисциплина да предизвикат истински системата.

Говорим за класически сблъсък на варварите с цивилизацията. Сблъсък на хората без задръжки с хората със задръжки.

Когато чеченците превзеха московския театър и взеха 800 заложници, техният лидер даде изявление:

"Няма как да не ви победим, защото вашата жажда за живот е по-слаба от нашата готовност да умрем за каузата си"

Когато твоята жажда за живот е по-слаба от рушителният устрем на варварите, ти си мъртъв. 

Когато волята на една нация да живее човешки е по-слаба от волята на нейните най-жестоки и алчни хора да живеят господарски, тя е мъртва нация. 

Писах всичко бързо и на един дъх. Сигурно е адски фрашкано с технически, правописни и други решки. Нямам никакво желание да ги поправям. А и няма смисъл.