(Продължение на  Suzy Q и горещото лято на 93-та )

Месеците след пътешествието до Ропотамо развихриха пубертетската ми какавидираща личност до невиждани висоти. Използвах това време за идеологическа подготовка. Помощни материали имаше много. Беше малко тъжен и красив период на истинската музика. Тъжен, защото идваше 20 -години по-късно. Красив, защото хубавото си е хубаво.
Началото на 90-те избуя цялата сдържана и тъпкана младежка енергия на последните няколко поколения нормални българи. Комсомола вече го нямаше, а чалгата още я нямаше. Имаше само Гилън, Хенсли, Плант... Има нещо нелепо, в това как  в Източна Европа забраните и безмисленото преследване бяха превърнали няколко рокгрупи в религиозен култ. Е, началото на 90-те бяха златни век на този култ.  По радио Витоша всяка неделя от 2 до 6 свиреше музика от 60-те и 70-те. Тангра още го нямаше. Постоянно се правеха концерти и отвсякъде дънеше як клaсически хардрок. Маймунарника и летния театър в Борисовата градина, студентския дом, най-разлчични сцени по служби и  читалища. Имаше една неповторима кръчма в мазето на един от факултетите по Цариградско. Там забиваше  божествена група от много навити блусари - "Бади бенд" - нямаше компромиси в музиката, в бирата и  в хората.  Другото култово място беше мазето под виенския салон на "Московска" (днес има антиквариат).
В "Одеон" и Домът на киното въртяха "Коса", "Уудсток", "Керванът Медисън боул (дошли сме за дъщерите ви)"  "Easy rider" ... прекрасни, трогателно стари ленти, в които се раждаше отново изгубеното поколение на България...

Имаше един вестник  "Ритъм", който за пуберите с дълги коси беше като хляба и бирата. Смея да твърдя, че този вестник допринесе за промяната поне колкото "Демокрация"
Георги Ифандиев преди да полудее и да стане хахав водещ по телевизия СКАТ написа двутомна "История на рокендрола", която четях във всички посоки. 

Аз бях смахнат по Doors. Всичко от и за Джеймс Дъглас Морисън.
 
Но ако има нещо, което да опише най-точно емоцията ми от онова време, това е едно заглавие на книга. По пътя. Джак Керуак. Няма да ви я разказвам, защото за да сте стигнали чак дотук в историята, сигурно сте я чели. "По пътя" промени живота ми отвътре, а външната промяна, не по-малко важна беше, че след Ропотамо"92 престанах да се стрижа. Добих дълга русолява коса, която в долната си половина се къдреше като на принцеса от приказките. Плешивият ми баща ми се радваше, противно на канона - той никога не беше могъл да има такава. По политически и генетически причини.

На "Попа" имало един човек, които продавал мешки. Направих си явка с него и си закупих зеленото армейско пособие. Останалия сценичен реквизит включваше бархетна риза в червено шотландско каре, рязани до над коляно дънки (не обух нищо друго следващите три години), китайски кецове от женския пазар (така и не можах да свикна с кубинки, дори боядисаните черно Дакщайнки не ми се нравеха за лятото), оранжева тениска с шарен надпис Hello и съвсем истински индиански гердан. Тъкан като килим от малки мъниста, висулката изобразяваше тотем във форма на орел. Беше уникален и всички ми завиждаха. Баща ми го беше довлякъл от някакъв битак при първата си командировка "оттатък" след падането на завесата.

Имах 2 - ма най-близки приятели:

Оги - днес мастит SAP експерт и мой съученик, притежател на пълна колекция Пърпъл и Юрая хиип, видеокасета с концерт на Цепелин, непълен комплект барабани и син - ученик.

Груди - касетофон  на полската марка Унитра, "по лиценз" на Грундиг (откъдето идва името му), моно, много компактен, с дръжка за носене. Железен боец. с 6 средни батерии може да свири и под вода. Груди бе грижливо окичен с шарени плитчици и разнасян навсякъде до средата на следването ми. 

 (такъв модел беше)

С Оги и Груди се шматкахме по цял ден и цяла нощ като мухи без глави. Имаше една песен на Кръпката, в която се пееше "...и пак си  беден -  нямаш пари, и нямаш гадже, любов да ти дари, карай да върви, е това е блус!..". Веднъж на Попа се преджобихме и установихме, че имаме всичко на всичко един книжен лев. Изхвърлихме го в кошчето и запяхме...такива ми ти глупости.

След един единствен неуспешен опит да възпроизведем Rain на Uriah Heep стигнахме до извода, че силата ни е в слушането. Правехме го в мазето на Оги, върху истински чувал с картофи. Там крояхме планове за живот "По пътя". Чакахме лятото.

24-ти май беше петък или понеделник. Събраха се три дни накуп. С "По пътя" и четка за зъби в мешката" , рибарския спален чувал на баща ми, Оги и Груди се качихме на нощния влак от 22:55 в петък.
Недоспали, схванати и развълнувани, към 6 часа отворихме прозореца, подушихме мирисът на море и влакове и навлязохме в бургаската гара. Тези приятно хладни сутрини, преди слънцето да е напекло още пустите бургаски улици и  неизменните крясъци на гларуси са друга от вечните картини в главата ми. Толкова рано в Бургас работи само една кръчма.  Затова пък тя е най-яката на света. Нарича се "Куцата медуза" и представлява фургонче до самия кей. Взимаш си едно Бургаско, провесваш крака от кея, пускаш Sunrise и се чувстваш, все едно си един огромен снежен човек, чието тяло е цялото земно кълбо, а главата му е твоята глава.

С раздрънкана чавдарка стигнахме до Созопол. Града беше още пуст. Нямаше туристи, квартирите не бяха заредени, няколко кръчми работеха. Времето беше прекрасно, затова с Оги купихме 7 бургаски, бучка сирене, буркан лютеница "хорце" и половин "Добруджа" и прекарахме деня под сянката на една смокиня в малко заливче по крайбрежната алея. Четохме "По пътя" на смени и дрънкахме невероятни глупости. Мислехме да спим  на скалите, но не бяхме предвидили, че там ще има як вятър и далче няма да е така романтично, колкото си бяхме мечтали цяла година. Легнахме в една беседка - кладенец, (там където днес е най-гнуснта част от пазарчето на стария град.) Беше ни терсене да спим там, а си беше и студено, затова се отказахме от идеята и забродихме за "хипарлива" кръчма.
Тогава попаднахме на 4 момичета от художествената гимназия, които бяха в Созопол на "практика". Едното момиче беше сестра на наша съученичка. Така се уредихме с място, където да спим. Не помня къде и как преспахме, но на другата вечер си взехме квартира при Бай Кольо Рзбиршито - местен екземпляр, който говори разбир"ши и на всяка дума разбир"ши казва разбир"ши разбир"ши, не знам дали ме разбираш.

Продължението тук а пък една юлска сутрин...
 

... защо занимаваш децата с тези тъжно-нежни спомени:) Не помниш колко бяха досадни старите хипари през 90-те:)

Иначе спомените ни са доволно идентични, като при мен всичко започна една година по-рано (щото съм по-стар) и беше упорито и обилно поливано с некачествен алкохол, който сега си плащам с лихвите докато ям ябълки с ябълки и мурсалски чай БРРРРРРР

"Но разкажи със думи прости,
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили!"

/Н. Вапцаров/

Поздравявам те!

добро начало :)

Добри времена бяха....

Пропусна да споменеш carsil - а. Изпил съм цяло чекмедже. Бирата е преди всичко състояние на духа! И аз вече почти не кусвам. Нали съм винаги с колата... ама наваксвам с музика.

http://vbox7.com/play:d610d149

Поздрави за всички, които знаят какво е Biasna strelba!

Продължение на "Благодаря"-то от предишния постинг :)

Браво!
ах спомени.............
Всяка сутрин си сред задължителните страници, които отварям...и чета с наслада.
Защо си мисля, че си учил в култовото 127!?

Там много много отдавна тренирах Таекуондо при Дочо Хаджииванов.

Това е без значение:))
Продължавай да пишеш! Определено си добър, консервативен романтико.

А бе какво е Biasna strelba (освен че е нещо, което нек'ви от Френската пишеха) не знам, тъй като съм от алтернативно за периода медицинско, пардон, езикообразователно заведение, но знам с какво вървеше като надпис...
Нямам предвид Boxera, а онова с L-то :)
Хобитът е прав... Какви неща сме пили и пушили, сигурно и ние самите не знаем...
Ракия "Стария дъб" помните ли? За водка "Симеонофф" (съотв. син и червен) няма да споменавам :)
Нищо не знаят днешните келеши...

да бяхте дошли по на север, по къмто Варна, то и аз по това време бях пощуряла по "По пътя", на Нирвана бързо й мина модата, и аз, патката загубена, по едно време имах риза на бяло и червено каре, и още една карирана, ама друга мода дойде - и обух черните дънки, черно потниче, кубинки, три халкички на дясното ухо, отрязах си косата на черта и я боядисах гарваново черна! ах, ама да беше само туй! с приятелките ми бяхме пощуряли на тема рокли - и, й ме на - черна рокля дълга до земята, кройка на парчета, с тънки презрамки - точно като на танцьорките! а по въпроса за индианския гердан - имах такъв, но "костен", по шията, с кожени вързалки. музиката - Dead can dance, Carmina burana, U2, Depeche mode....

20 години преди това имах оригинална тава на Deep Purple и съм слушал концерт на Юрая на къси вълни - по радиото!
Нема що - похвалих се... :(
P.S. ...и две малки динозавърчета се излюпиха в двора...

Магдалина (нервната акула):
Дупката под Виенския салон беше Арт клуб валед май, там бая ром сме изпили :)
Някой каза карсил?

Хм, понякога се сещам за тая biasna strelba. Беше смешно, когато разбрах кой го пише :) Тогашното ми гадже :)))

който е идвал по онова време във Варна на литературни конференции и литературни школи, щеше да знае, че варненци сме по-добри от вас! :)

аз съм от 127-мо.

Templar е духовно свързан с махла "Буката", т.е. е вероятен възпитаник на 22-о училище, с други думи гъзар.

Ние бяхме парии в 127-мо и в сферата на уличния бой не използвахме похвати от източни изгъзици као Таекуондо, а стари европейски похвати като удар в глава в слънчевия сплит:):):)

Уххх дори аз съм се пердашил по махалата, най-мирния човек на света :')

Ей, значи те тия 90-те били сладки :) Аз ги помня ама с 1-2 години по-късно. А музиката беше отново DM, U2, INXS, B. Boys, Nirvana и т.н. Аз ги помня и с още едно нещо, които тия години донесоха - баскетбола. Толкова масово спортуване не вярвам да е имало никога преди, а еле па след това. Колко пъти са ни мачкали и сме мачкали в двора на английската, 35-то и НПМГ. Ама трпбва да признаеш, че във френската изоставахте в тая сфера ..... :)
Ники