Сред основните аргументи на тезата ми за дефицита на национален елит, който се явява и белег на слабост на десницата, е липсата в българското общество на етажност в начина на живот. И понеже предходното изречение се получи дълго и претенциозно, ще го обясня с няколко по-прости, макар и пак съставни изречения.

В евроатлантическото културно пространство има различни гьолове и всяка жаба пребивава, в своя уютен жабунясал басейн. Има утвърден начин на живот на всяка обществена група и категория - вестници, които чете, телевизионни предавания, които гледа, дрехи, които носи, квартали, в които живее и прочие.  У нас дами с кожени палта тътрят по 8 пълни найлонови торби през женския пазар, хора със смокинги ходят на концерти на сръбски фолк, хора с анцузи карат лимузини като на принца на Кент, всички гледат риалити и четат едни и същи ниЗки вестници... Българските олигарси често биват застрелвани пред домовете си в .. Люлин 7.... Т.е българските жабки си нямат гьолчета, а пляскат с крачета в едно голямо, общо блато, което в последно време е покрито с черен чаршаф, за да не се излагаме пред чужденците...

Не на всички жабки им харесва достатъчно в блатцето. Една част от по-интелектуалните и интелектуалстващи  жаборанки, близо 20-тина години квакат жално и постоянно се потрисат от чалгата, ниските стойности в културата, телевизията, политиката, образованието. Възмущават се от всенародното признание, което културните великани от духовния кръг на Людмила Живкова получават заради книгите, предаванията, стиховете и песните си. Пошлостта на дейците и ниски изисквания на публиката наистина дразнят. Но в същото време тези които се дразнят все не могат да предложат по-качествена алтернатива на халтурата - така и не се утвъдиха качествени вестници, публицистични предавания, културни алтернативи на "Трендафил Акациев"... българската десница - политическа и интелектуална и българския градски човек не създадоха ясно различим свой стил.  Някак си останахме  на нивото на шумното възмущение от чалгата (във всички сфери), ставаме все по-изкусни във формите на възмущението и то се превръща в modus vivendi...  и толкова.

Моят блог не прави изключение.  Няколко пъти вестници ми оказваха честта да публикуват мои текстове - Дневник, Сега, Седем... Когато обаче видя текста си напечатан на хартия и предоставен на читателя,  ядосвам се на фриволно грубия, хашлашки език и си мисля, че не бих показал "публикацията" на родителите си.  Личи си как самите редактори са кършили пръсти и гризали кожичките на ноктите откъде да посъкратят и извъртят иначе нелошото и нелишено от интересни хрумки писание, за да добие вид като за черно на бяло.  Доскоро се забавлявах от това явление. Блогът е една прекалено интимна среда, квартална кръчма, механа, в която е приемливо де се плаче, да се блъска по масата, да се крещи за още вино, да се пощипва кръчмарката и люто да се попържа съдия-изпълнителя, съседа, чието куче ти гняви кокошките, международното положение и всички тирани по света. Тази интимност обаче често ни подмамва да залитаме в същите крайности, които ни възмущават у традиционните посетители на механите. И понеже сме си впечатлителни, начетени и склонни към творческа импровизация в областта на иронията и гротеската, не усещаме, че голяма част от времето ни минава в блъскане на юзче по масата и мляскане на цели мариновани камби, а гримасата на диалектното говорене е на път да измести собствения ни лик. Рискуваме публиката да забрави, че сме влезли в роля, за да иронизираме онова, което не сме...

Замисълът е друг. Блогът, както го разбирам, следва да бъде един виртуален клуб, в който недемократично и субективно подбрани джентълмени да се срещат за да дискутират цените на памука, високите навла на Източноиндийската компания, да пушат пури от Суматра (Хавана е за сноби и парвенюта) и да пият 12-годишен коняк в предварително затоплени чаши. От време на време по-възрастните ще задрямват, а пенснетата им ще увисват на ланчетата си...


Така че, в момента свалям едро-плетеното ковьорче "Коте си играе с кълбо прежда", изрязаната от календар и точкувана от мухи репродукция на "Ръченица" от Мърквичка и фототапета с брезички. Започвам да кова тежка дъбова ламперия, над която ще има пурпурни копринени тапети със златни шарки, меки кожени кресла  "Честърфилд" и тежки кристални квадратни пепелници с широки гнезда. 

Ще положа усилия да се възползвам от богатството на българския език и да употребявам речник, характерен за джентълмен, роден и отрасъл отсам хендека*. Това не би трябвало да повлияе на традиционните изразни средства, на които се опирам в доводите си - ирония, самоирония, сарказъм, алегория и други сложни думи от областта на херменевтиката**

_____________
* Хендек - ограден ров на края на стара София, отвъд който е имало еврейски гробища и зеленчукови градини. Хендека се е намирал горе -долу в радиус на  днешното  НДК .

** Херменевтика  - сложна дума, чието значение е известно на г-жа Валентина Наумова http://naumova.blog.bg

По мое време го заварихме покрит и беше точно в гарнизонния арест.Под дъските на арестантската килия, където имах честа да поседя няколко денонощия.Името го чух от караулните. Извинявам се за лирическото отклонение.Приятно написано четиво.Защо се заяждаш с Наумова?

Познавам хора, които отказват да карат Фолксваген, само заради името. А когато става дума за "етажност в начина на живот" blog.bg е не по-малко изразителна марка.

Помисли по въпроса. ;)

1. с Наумова не се заяждам, а само и намигам. Академичните хора имат способността да се заяждат сами със себе си, и не се нуждаят от допълнителен трън. По същия начин субакадемичните могат да се бутат сами в тролея, без да имат нужда от втори пътник. ;)

2. Десетка. То принципно да имаш блог е като да ходиш на море с децата си - веднага минаваш в средната класа (по един член на Камарата на лордовете, цитиран от Джереми Паксман в "Политическото животно") ;)

Добър завой направо.
Надявам се затвореността на клуба да се отнася само за коментиращите. А не изобщо за тихи посетители.

Затвореността е само по отношение на простотиите, които аз ще плеща в статиите, дребнотемието, обидите и другите базарски похвати от опашката в КАТ- София. Коментарите и посещенията са си работа на коментиращите и посещаващите...

Ей по това време на денонощието в Испания се поздравяват по този начин.Денят не си е отишъл но не е и още вечер.Нашите ,,тънкости,,опират до турската икиндия(не тоалетна)време,когато ракията казват,била най-сладка.За подобна дълбока мебел,(каквато има показана тук)за ,,предварително затоплени чаши,,и за разговори между хора с друг тип култура,в Бегето и дума не може да става.Всъщност има един,който живее на Беловодски път и чиито мисловни дискурси и философски наративи,ние с вас не разбираме.Той е лордът.Boss или нещо такова...Онова което се е случило след 1944 г.в много от случаите е необратимо.Затова и ,,гражданинът в смокинг,,слуша сръбско и вечеря бъркани яйця върху вестник.

Нещо си прещракал, но пак в твой си стил. Тая констатация е положително натоварена, да кажа за всеки случай :)

Пак се проявих много чалга - забравих да се подпиша под Коментар No. 7 :)

Борис Димов

да разбирам, че хуморът ви вече ще е а ла Джером?

П.С. Сега се усетих, че подвеждате лошо русофилите. "Право" е "дясно" на руски :)))

:)

"драка" - старомодна жаргонна дума, употребявана ласкаво за приятелче, което се закача.
"херменевтика" - изкуството да се тълкуват стари текстове и думи като "хендек" :))