Извънредна ситуация. Нацията е в опасност. Момите с иглите везат знамена на които пише "Национален кризисен щаб".  Тия сал  три сладки думи довеждат народа до небивало въодушевление. Сляп старец вече часове стои прав на завоя на "Раковска" и маха с калпак към колоната боклукчийски камиони, а сълзите обилно се стичат по набраздените му като стар пергамент бузи. Тържествено е и във Факултета. Големи групи роми се тълпят около зелените камиончета за да изпратят последния набор мобилизирани войни на чистотата - призовани да изпълнят своя синовен дълг към род и родина, към майка Българийя.

- И без тюфлек да се не връщаш Мемеде! - заклева стар циганин със златни зъби.

- И на дицата батйерии за видиото - подвиква отстрани млада гиздава невеста с плисирана пола и апрески.

Възседнал син контейнер за рециклирана пластмаса в най-усилното място на позицията на кота 88 стоеше Сергей - гологлав, решителен и стискаше пластмасова сувенирна химикалка във формата на казашки кинжал. От време на време с добре премерено движение драсваше чертичка върху рекламен тефтер на "Пловдивски панаир". На всеки четири успуредни чертички, петата беше напречна.

Някъде на запад се чуваше глухият тътен на битката - група командоси влачат бойлер по паважа.

- Ще падне и този рубеж - мисли си Станишев.

- Гаден съветски боклук!  -  мислят си живущите около храма "Св. вмчк. Георгий Победоносец" и отривисто свирят с пръсти през балконите. По-старите си разказват спомени за червеното първомайско шествие по булеварда през 1991, когато все още луди-млади, показаха голите си задници през прозорците за да поздравят дефилиращите отдолу беловласи строители на Хаинбоаз. Междусъседските дразги и стари вражди са забравени. Днес всички са отново заедно - целият квартал е една душа и една воля - да изхвърлим червените боклуци.